Но само защото отделяше достатъчно време за подготовката на сценариите!
— Разказът се върти около екзистенциалното откритие на детето. Откриването на живота. Какъв е смисълът му, нали така? — прекъсна я един от сценаристите, Уоли.
„Добър въпрос“ — каза си Уенди и въздъхна. Но какво, за бога, знаят за живота двама двадесет и седем годишни хлапаци?
— Какво имаш предвид под „екзистенциално“? — попита тя.
Защо изобщо бе купила този сценарий? Защо ли? Защото беше длъжна да го направи. Уоли и партньора му Роуен бяха считани за най-хитовите сценаристи в момента. Бяха създали два хитови филма, но напоследък Уенди започваше да си мисли, че не са ги писали те. Или е това, или двамата се бяха главозамаяли от успеха и бяха започнали да пушат трева и сигурно се разкарваха из Лос Анжелис с поршето и хамъра си, въобразявайки си, че разполагат с всички отговори на света.
— Точно в това е въпросът — отбеляза Роуен.
Двамата с Уоли продължиха да разсъждават по тази тема още една минута, докато накрая Уенди направи знак през отворената врата на третата си асистентка, Ксения, която в момента слушаше заедно с нея разговора. Сякаш прочела мислите й, Ксения грабна лежащия на бюрото й тълковен речник „Уебстър“ и се втурна към Уенди, отваряйки го на буква „Е“.
— „Екзистенциализмът — прекъсна ги Уенди, без да знае кого точно, Уоли или Роуен, — е философия, посветена на съществуването на индивида и на личната отговорност спрямо актовете на свободната воля, в отсъствието на познание за правилното и грешното.“ — Тук направи пауза. По някакъв странен начин това определение й се стори перфектното обобщение на личния й живот в момента. Нямаше никаква представа кое е правилно и кое погрешно, но пък носеше отговорност за всичко. В това число и за хаотичното подобие на сценарий, което й предлагаха Уоли и Роуен. После продължи: — Концепцията е достойна за възхищение, но за съжаление хората от публиката надали имат някаква представа какво представлява екзистенциализмът. И никой не ходи на кино, за да открие отговора на подобен въпрос. Хората ходят на кино, за да видят някаква разказана история. Да се идентифицират със сюжет, който има нещо общо със собствените им чувства и мисли.
Пак замълча. Господи, нейните приказки бяха точно толкова кухи, колкото и техните! Никой не можеше да каже защо определени филми се харесват на публиката, а други — не. Никой не знаеше отговора на този въпрос. Но пък на никого не му пречеше да се преструва, че знае всичко.
— Смятам, че вие, момчета — тук тя тайничко се наслади на това обръщение към тях, — трябва да се върнете към самото начало и да създадете касово парче!
От другата страна на линията настъпи пълна тишина. „Сигурно и двамата са бесни и предпочитат да мълчат, защото знаят, че няма да могат да се овладеят“ — помисли си Уенди.
Изминаха още три секунди и дванадесет десети. Уенди знаеше, че няма да посмеят да й се противопоставят. Киноиндустрията приличаше на кралския двор на Луи XIV — да не се съгласиш с висшестоящ би означавало затвор или смърт. Затова Уоли и Роуен в никакъв случай няма да се осмелят да кажат нещо накриво на президента на „Парадор Пикчърс“. Но сигурно, след като затворят, ще я нарекат „кучка“.
Не че й пукаше. Беше сигурна, че е права — или поне повече права от тях. И именно затова точно тя беше президент на „Парадор“, а не те.
— Веднага се заемаме със задачата — обади се накрая Уоли.
— Много ви благодаря за съветите! — добави Роуен с любезен и отстъпчив тон. — Не можете да си представите колко много значат те за нас!
— Уенди? — чу тя гласа на първия си асистент Джош. — Поемам следващия ти разговор!
— Благодаря, Джош! — Този разговор беше с един режисьор и един сценарист, които работеха по приключенски екшън, намиращ се в довършителен етап. Основните й инструкции се състояха в необходимостта от повече стрелба в третото действие. — Първо действие, един изстрел — отбеляза сега тя. — Второ действие — три изстрела. Трето действие — пет мощни изстрела, един след друг! Бум-ум-ум! После сме готови. Пускаме лентата и се надяваме на тридесет милиона в приходи за първата седмица!