Выбрать главу

Режисьорът и сценаристът се изхилиха, потривайки ръце при мисълта за подобна плячка.

Докато още разговаряше, влетя втората й асистентка, Мария, носеща бележка. Там пишеше: „На Чарлз Хенсън му се налага да отложи обяда ви.“ Уенди вдигна изненадано поглед към Мария и тя пошепна:

— Самолетът му от Лондон не може да излети навреме!

„Да върви по дяволите! — написа Уенди на бележката. После добави: Веднага оправи графика ми!“

После продължи с телефонните си разговори, докато си мислеше, че закъснелият самолет е вероятно хитър заговор, целящ да предостави на Чарлз Хенсън още един ден за размисъл относно сделката им. „Да проуча Хенсън!“ — написа си тя върху огромния жълт бележник, който седеше неизменно на бюрото й.

Проведе още два конферентни разговора. По средата на единия от тях се обади Шейн. Мария се втурна в кабинета й с бележка „Шейн?“, написана върху същия тип жълт бележник, какъвто имаше и тя. Уенди само кимна.

Накара го да чака четири минути, четиридесет и пет секунди и три десети. Накрая изрече с хладен глас:

— Да?

— Какво правиш? — попита той.

— Работя — отговори многозначително тя.

— Имам предвид с мен!

Този коментар беше толкова възмутително егоцентричен, че Уенди се видя в чудо какво да отговори.

— Изтеглила си всичките пари от общите ни сметки! — продължи с обвинителен тон Шейн.

— Така ли? Е, радвам се, че най-сетне си го забелязал!

— Не се дръж като кучка! — отбеляза той. — Наближава дванадесетият рожден ден на Магда. Налага се да купя подарък на нашата дъщеря!

— Пробвай първо да си намериш работа! — отсече Уенди и затвори. Проведе още три телефонни разговора. После стана един часът.

— Какво искаш за обяд? — попита Ксения, като надникна в кабинета й.

Точно в този момент Уенди се взираше невиждащо в сутрешния брой на „Холивуд рипортър“. Статиите бяха оградени с текст маркери по степен на важност: червено за статии, свързани с „Парадор“ и проектите им, жълто за конкурентни проекти, зелено за всичко останало, което би могло да представлява интерес за тях. Уенди подскочи стреснато и извика:

— Обяд ли?!

— Нали Чарлз Хенсън отложи срещата ви, та се питах дали няма да искаш да си поръчаш нещо за тук?

— О, да! Само минутка!

Вдигна разсеяно вестника, идвайки бавно на себе си. След всеки подобен телефонен маратон (който в случая бе четиричасов) изпадаше в подобен транс. После й трябваха няколко минути, докато се свести. И сега точно това направи — подскочи и се концентрира.

И внезапно си спомни за обаждането на Шейн.

Господи, ама наистина се бе държала като кучка!

„Да върви по дяволите!“ — помисли си тя, взе жълтия си бележник и стана. Как смее да се държи така с нея?! Е, поне е започнал да осъзнава посланието. Беше направо бясна заради измамата му, заради това, че я бе ограбил по такъв нахален начин! Бе решила още в понеделник да потърси бракоразводен адвокат. Но после работата я бе повлякла и единственото, което бе успяла да стори, бе да прехвърли всичките пари от общата им сметка в нейната лична, платинената. Беше изненадана, че Шейн не се е сетил първи да й скрои този номер.

— Двеста хиляди долара не са кой знае какво! — бе отбелязал Шейн в понеделник сутринта, когато най-сетне бе благоволил да й върне обаждането.

— Моля?! — бе извисила възмутено глас тя.

— Та ти изкарваш повече от три милиона годишно, Уенди! — изтъкна той, като че ли да правиш много пари е някакво престъпление. — Освен това тези пари са ти отстъпка от данъците!

— Така е, Шейн, но не забравяй, че аз съм ги изкарала с пот на челото! — едва не извика тя. — И само аз мога да реша какво да правя с тях!

Шейн очевидно не успя да измисли подходящ отговор, затова се задоволи само с едно:

— Мамицата ти! След което затвори.

Осъзнаването на факта, че отношенията им бяха деградирали до точката, където вече не можеха да бъдат дори учтиви един към друг, я накара да потръпне от отвращение.

— Мария! — извика тя и асистентката й веднага се появи на прага. — Трябва да разбера дали Чарлз Хенсън има някакво друго предложение. Би ли могла да се обадиш на някои от твоите приятелки, работещи в бранша, за да разбереш?

Високата и тънка като топола Мария само кимна. Уенди веднага си каза, че след около половин година може да я повиши и така най-сетне да се отърве от Джош. В момента й се искаше да се отърве от всички мъже в своя живот.