Торн ридаеше: Лорд Маккуин! Лорд Маккуин!, сякаш го бях нападнал, този отвратителен страхливец.
— Ейдън! Ейдън, в името на боговете! — възкликна Журден и се опита да ме издърпа от шамбелана.
Но умът ми препускаше. Червения Рог. Кой беше Червения Рог?
— Кой е Червения Рог, Торн? — настоях.
Журден стисна по-здраво рамото ми. Примигна надолу към Торн, все едно го виждаше в нова светлина.
Люк се втурна в стаята, с Изолда по петите. Събраха се около мен, гледайки ме с широко отворени очи, докато завъртях счупената китка на Торн нагоре, за да покажа полумесеца.
— Току-що открих нашия предател.
Журден се взря за миг в Торн: по лицето му преминаха всевъзможни емоции. После каза с равен глас:
— Вържете го за един стол.
Застанахме около него, опитвайки се да измъкнем отговори. Мислех, че старецът ще се пречупи, особено когато Журден му предложи да пощади живота му. Но Торн бе упорит. Беше разкрил, че Червения рог е замесен, но откровенията му се изчерпаха с това. Единственият начин да го накараме да проговори щеше да е да продължим да го бием, а Журден не желаеше нищо такова.
— Искам да съдействаш на Люк и Шон с разкриването на загадката на Червения рог — промърмори той. — Те са в кабинета и се опитват да я разплетат.
За миг не казах нищо. Журден продължаваше да ме гледа с тревога в очите.
— Бих могъл да измъкна отговора от него — казах. — Ако ми позволиш.
— Няма да допусна да станеш такъв, Ейдън.
Раздразнението ми се разпали, когато казах:
— Животът на Бриена зависи от това, Маккуин.
— Не смей да ми казваш от какво зависи животът на дъщеря ми — изръмжа Журден: самообладанието най-накрая го напусна. — Не се дръж сякаш си единственият, който агонизира заради нея.
Започвахме да се нападаме взаимно — помислих си, докато гледах как Журден ми се зъби. Бяхме изтощени, съкрушени, без никаква представа какво да правим. Трябваше да предадем камъка. Не биваше да предаваме камъка. Трябваше да се споразумеем с Торн. Трябваше да пребием Торн. Трябваше да дърпаме нагоре ръкавите на всички. Не биваше да се месим в живота на другите.
Кое беше правилно и кое беше погрешно?
Как щяхме да открием и върнем Бриена, ако твърде много се страхувахме да си изцапаме ръцете?
Оставих Журден в коридора и закрачих към кабинета, където Люк и Шон се бяха надвесили над картата, с недоядени питки в чиниите със закуската си и говореха нещо, което ми прозвуча безсмислено.
— Кажи ми всички червени — каза Люк и потопи в мастило една перодръжка, готвейки се да пише.
— Бърк има червено — започна Шон, като изучаваше картата. — Макфинли има червено. Дермот, Кавана, и… домът Фицсимънс.
— За какво говорите, за бога? — попитах, когато замълчаха, за да ме погледнат.
— Кои домове имат в герба си червен цвят — отвърна Люк.
Отидох до масата да седна при тях.
— Мисля, че е твърде очевидно да е свързано с цветовете на домовете.
— Тогава какво предполагаш? — процеди Люк.
— На прав път си, Лукас — казах със спокоен тон. — Червеният цвят е важен. Но ще има важно значение само за дома, към който принадлежи Червения рог.
Люк захвърли перодръжката.
— Тогава защо правим това? Пилеем си времето!
Шон мълчаливо посегна към купчината бележки, които бяха събрали. Хвърлих поглед да прочета написаното: бележки за рогове, рисунки на рогове, различното значение на нотите, изсвирвани с рогове. Тромпети, тръби и старинни тромбони. Все музикални инструменти. Типично за Люк, разбира се, когато чуе думата рог, да си представи инструмент, тъй като бе музикант.
Но не това си бях представял аз.
Канех се да споделя мислите си, когато чух тропот в двора, точно зад прозорците на кабинета. Изправих се и отидох да надникна зад стъклата.
— В името на боговете — прошепнах, дъхът ми замъгли стъклата.
— Какво има, Ейдън? — попита Люк, забравяйки, че ми е ядосан.
Обърнах се да срещна погледа му:
— Гроня Дермот.
Никой от нас не знаеше какво да очаква, когато Гроня Дермот поиска да говори с кралицата и най-приближените ѝ хора в кабинета на Журден. Очевидно бе побързала да дойде дотук на кон и не си бе дала време да смени опръсканите си с кал кожени дрехи за езда, преди да дойде се срещне с нас.
— Лейди Гроня — поздрави Изолда, неспособна да скрие изненадата си. — Вярвам, че всичко с Вас е наред.
— Лейди Изолда — каза Гроня: гласът ѝ прозвуча дрезгаво. — Нещата в Лионес са наред и го казвам, за да успокоя ума Ви. Баща Ви е добре и продължава да удържа замъка и останалите членове на семейство Ланън в кулата. Дойдох, защото чух тревожни новини.