— Какво сте чули? — попита Изолда.
— Че Бриена Маккуин е взета в плен.
Журден се размърда неспокойно:
— Къде чухте такова нещо, лейди Гроня?
Гроня погледна Журден:
— Кралският град постоянно гъмжи от слухове, лорд Маккуин. Не се наложи да се скитам много далече по улиците и в кръчмите, за да чуя това.
Мълчахме и се запитах дали Изолда ще скрие истината.
— Изглежда, че слуховете са верни — каза Гроня. — Защото Бриена Маккуин не е сред вас.
— Това не означава, че сестра ми е взета в плен — каза Люк, но млъкна, когато Журден вдигна ръка.
— Вярно е, лейди Гроня. Дъщеря ми беше похитена през нощта. Не е сред нас, нито пък знаем къде я държат в момента.
Гроня мълча в продължение на един миг, а после снижи глас:
— Искрено съжалявам да чуя това. Искаше ми се да не е така. — Тя въздъхна и припряно прокара пръсти през къдриците на косата си. — Попаднахте ли на насочващи следи?
С периферното си зрение видях как Журден се вглежда в Изолда. Питаше се дали кралицата ще въведе Гроня в кръга на най-близките си хора, а аз вече знаех отговора, преди Изолда да проговори.
— Ела и седни при нас, Гроня — каза Изолда, като посочи столовете около масата.
Докато Журден поднасяше чай на всички ни, тя започна да разказва на Гроня за поредицата от събития, които се бяха случили, довеждайки ни до този момент. Гроня се наведе напред, докато слушаше: лактите ѝ бяха подпрени на масата, разсеяно прокарваше връхчетата на пръстите си по ръба на чашата си.
— Червения рог — каза тя, а след това изсумтя. — В името на боговете над нас. Трябва да е той.
— Кой? — попита настоятелно Журден.
— Пиърс Халоран — отговори Гроня.
Името му ме удари като стрела. И колкото повече го обмислях, толкова по-силни бяха чувствата ми по въпроса.
— Пиърс Халоран? — избълва Люк. — Това пале?
— Не е пале — поправи го Гроня. — През изминалите няколко години организира набези, за да тероризира хората ми. Бриена ми разказа как се опитал да се съюзи с дома Маккуин и как накрая тя го унизила. Това я превръща в мишена; той ще направи каквото може, за да прекърши духа ѝ. Но освен това Пиърс Халоран е полумесец.
Ние просто я зяпнахме.
— Бриена не ви ли каза? — попита тя и хвърли поглед към мен. — Докато яздехме към Лионес, ми каза, че видяла татуиран полумесец върху китката на Пиърс. И именно така започна разговорът между нас, именно затова ѝ казах какво означава символът. Защото не исках да е в неведение на какво е способен Пиърс.
Бриена не ни беше казала, че Пиърс е белязан. И не можех да съм сигурен дали това беше пропуск, или се опитваше да се справи сама със заплахата от страна на Пиърс.
— Защо Червения рог обаче? — попита Шон и се смръщи. — Откъде е взел това име?
Гроня се усмихна:
— Знаете ли какъв е гербът на дома Халоран?
— Дивата коза… — каза Люк: гласът му заглъхна, когато осъзна, както всички осъзнахме най-сетне, че рогът отговаря на мъжкаря. — През цялото време си мислех, че е тромбон!
Тя ни даде един миг да сглобим всички късчета, които току-що ни бе предоставила. Изчака Изолда да срещне погледа ѝ и после каза:
— Лейди Изолда. Домът Дермот открито ще Ви подкрепи и ще се съюзи с Вас. Освен това ще включа в съюза семейство Маккари, което означава, че върху другите два дома на Мак ще бъде оказано силно влияние да се присъединят към Вас. Ще Ви се закълнем във вярност като на наша кралица. Но всичко, за което моля, е да ми позволите да водя нападението срещу замъка Лера.
Изражението на Изолда беше измъчено. Едва познах гласа ѝ, когато каза:
— Да предвождате нападение срещу друг дом… трябва да съм напълно сигурна — не трябва да имам никакви съмнения — че са виновни.
— Нима не виждате, лейди? — прошепна пламенно Гроня. — Те са виновни. Виновни са от години и кроят заговор да Ви съборят от власт! Държат Бриена Маккуин в плен и най-вероятно укриват Деклан.
Изолда започна да крачи насам-натам. Между двете жени премина странно течение: усещането беше като в мига преди буря, едновременно гореща и студена, надигаща се във вятъра.
Кралицата най-сетне спря пред огнището и каза:
— Всички, оставете ни. Ако обичате.
Всички започнахме да се изнизваме навън, но после Изолда каза:
— Ейдън, остани с нас.
Спрях точно пред прага. Люк ми хвърли нервен поглед, а после затвори вратата.