— В такъв случай имаме оправдание — казах.
Кралицата кимна, очите ѝ бяха тъмни като обсидиан.
— Да планираме нападението.
Бързо повикахме другите и се събрахме енергично около масата на Журден, с купички яхния и бутилка вино, и започнахме да обмисляме следващите си стъпки.
Шон нарисува чертеж на замъка Лера, който да разучим. Беше ходил в замъка много пъти преди с баща си и беше изучил разположението му като момче, защото, за нещастие, това беше една от най-големите и най-стари крепости в цяла Мевана.
Гледах как нарисува четирите кули, къщичката на вратаря, средната част, която представляваше тревна ивица между вътрешните и външните стени, и крепостния ров, който щеше да е най-голямото предизвикателство пред нас. След това започна да посочва кулите — южната беше затворът, където щеше да е Бриена, източната бе кулата на арсенала, а в северната и западната кула бяха стаите за семейството и гостите, където най-вероятно се намираха Деклан и децата.
— Доколкото ми е известно, има две порти — обясни Шон — Външната порта и северната странична врата. Винаги съм влизал в крепостта само през външната порта по подвижния мост. Ако идвахме от тази посока, влизахме с конете си през средния двор, покрай къщичката на вратаря и оттам — във вътрешния двор. Тук се намират една градина, конюшните, параклисът, пекарницата и така нататък. Голямата зала е тук.
— Какво друго можеш да ни кажеш за затворническата кула? — попитах, взирайки се в разкривеното ѝ изображение върху пергамента. — Как ще измъкнем Бриена?
Шон въздъхна и се вгледа в изображението:
— Ако Бриена е в тъмничната кула… е, мисля, че ако успеете да се промъкнете зад първия кордон пазачи, може да стигнете до преградната стена. След като откриете Бриена, можете или да слезете по стълбите във вътрешната част, която ще гъмжи от народ, или може да се спуснете надолу по стената в средния двор и навярно да се промъкнете до северната странична врата, или дори до кулата на арсенала.
— Защо кулата на арсенала? — попита Изолда.
— Защото тук има поредица от ковачници — отговори Шон и начерта мастилена линия върху картата си. — Наричат я редицата на наковалните. А ковачниците имат нужда от вода, нали? Почти мога да гарантирам, че във външната стена ще има врата, от която да се стига до крепостния ров, та мързеливите чираци на ковачите да могат да вадят вода оттам, вместо да идват чак във вътрешния двор, където е кладенецът.
Мълчахме, обмисляйки колко разумно разсъждава, когато Шон внезапно се засмя и прокара пръсти през косата си, оставяйки мастилена следа на слепоочието си.
— В името на боговете. Разбира се. — Той скръсти ръце и кимна към скицата на замъка. — Замъкът Лера е построен от червен камък. Червения рог.
След това плановете ни се изместиха към най-важното предизвикателство: да се прехвърлим през рова.
— Трябва ни начин да свалим подвижния мост — каза Люк.
— Тъкачките. — Внезапният отговор на Журден привлече вниманието ни. — Всеки месец моите тъкачки доставят вълна и ленено платно в замъка Лера.
— Доставяли ли са вече този месец? — попита Изолда. — Ще се съгласят ли да откарат каруцата за доставки, за да можем да се вмъкнем тайно вътре?
— Не съм сигурен. Нека питам Бета. — Журден бързо излезе, а докато го нямаше, ние продължихме да разучаваме картата и да вечеряме, въздържайки се да правим по-нататъшни планове, докато той се върне.
Той се върна десет минути по-късно.
— Бета се съгласи на доставката. Казва, че може да вмъкне четирима от нас в каруцата.
— Кои от нас ще отидат в такъв случай? — попита Люк.
— Мисля, че отзад в каруцата трябва да сме Ейдън, Лукас, Шон и аз — каза кралицата. — Шон и Лукас ще отговарят за подвижния мост. Ейдън ще открие Деклан, а аз ще намеря и измъкна Бриена. Гроня, ти и твоят отряд ще чакате тук — тя посочи към малка гора на картата, — в прикритието на тази гора, откъдето ще имате пряка видимост към подвижния мост. Журден ще чака със своите трийсет тежковъоръжени мъже и жени ето тук — тя посочи към овощните градини, в северното землище на замъка — с каруца, за да откарат Бриена и двете деца Ланън веднага обратно във Фин.
Намерих за странно разпределението, което направи, това, че щеше да влезе да намери Бриена, докато на мен се падна Деклан. Смятах, че ще е обратното, и се запитах дали ми предоставя специално този момент, дали ми дава позволение да убия Деклан Ланън.
Погледът ѝ срещна моя, но в този кратък миг мислите ни бяха на една вълна. Тя наистина ми даваше шанса да изпълня отмъщението си. А навярно имаше и нещо друго, нещо, свързано с Бриена. Ако Бриена е била измъчвана, щях ли да мога да я измъкна благополучно, или щях да рухна при гледката?