Не бях сигурен: честно казано, дори не можех да мисля за това.
— Лорд Маккуин — продължи кралицата и премести поглед към Журден. — Моля да пазите вместо мен Камъка на здрача по време на това нападение, да го носите в медальона, който Бриена използваше преди, и да ми го предадете обратно, след като насилието приключи.
Разбрах, че вече бе обсъждала това с Журден, защото той не показа ни най-малка изненада. Положи ръка върху сърцето си в знак на покорство.
— Лейди Гроня — каза Изолда и сега насочи заповедите си към жената до мен. — Давам Ви този шанс да превземете замъка Лера, защото знам, че Вашите хора са били подложени на големи страдания от семейство Халоран. Предвид това, искам от Вас само едно. Ако пролеете кръв, тя да е само на онези, които са Ви навредили пряко. Да предпазите жените, децата и мъжете от семейство Халоран, които са невинни в това отношение, а внезапно ще се окажат въвлечени в битка.
Очите на Гроня заблестяха в светлината на огъня. Тя положи ръка на сърцето си и каза:
— Кълна Ви се в това, лейди. Ако някой загине, повален от меча ми, това ще са Пиърс Халоран и неговите полумесеци. Никой друг.
Кралицата кимна.
— Лорд Маккуин, мислите ли, че Вашите тъкачки могат бързо да ни доставят дрехи на дома Халоран? Може да е нещо съвсем просто, например шалове в тъмносиньо и златисто, тъй като мисля, че самите цветове ще ни помогнат да се слеем с хората, щом двамата с Ейдън се вмъкнем в замъка.
— Да, лейди — каза Журден. Аз… — Вратата на кабинета се разтвори рязко и стресна всички ни.
Беше млада жена. Познах в нейно лице онази, която плачеше в голямата зала, когато най-напред пристигнахме във Фин.
Бузите ѝ бяха поруменели, очите ѝ — зачервени. В погледа ѝ имаше гняв и почуда, когато погледна Журден.
— Нийв? — Журден се изправи озадачен. — Какво има, девойче?
— Милорд — прошепна Нийв и се приближи до Журден. В ръцете си държеше смачкан пергамент, който притискаше до сърцето си. — Искам да бъда една от тъкачките, които ще отидат в замъка Лера.
— Нийв, не мога да те пусна да отидеш — каза той. — Прекалено опасно е.
Нийв мълчеше, а после хвърли поглед към мен.
— Аз не моля да отида в Лера — каза тя треперливо. — Казвам ви. Отивам в Лера и именно аз ще изведа Бриена от кулата.
Издържах погледа ѝ за един миг, но после сведох очи към листовете в ръцете ѝ, разпознавайки върху тях почерка на Бриена. Дори само видът му накара всичко около мен да забави ход, сякаш времето беше застинало.
— Защо трябва да отидеш, Нийв? — промълвих и се изправих, като отстъпих от масата, за да мога да се доближа до момичето. Опитах се да разчета думите на Бриена, които Нийв беше размазала със сълзите си.
Тя заплака.
Не знаех какво да правя, как да я утеша. Журден изглеждаше смутен, а Изолда се изправи, за да се приближи до момичето. Но преди кралицата да успее да стигне до нея, Нийв избърса очи и ме погледна отново, обзета от решителност.
— Лорд Ейдън. — Нийв бавно протегна листовете към мен, знаейки, че копнея да прочета думите. — Бриена е моя сестра.
Двайсет и седем
Остриета и камъни
Бриена
Територията на лейди Халоран, замъкът Лера
Прекарах четири дни в мрачно уединение.
Пазачите ми носеха купичка супа и чаша вода сутрин и вечер и именно така разбрах, че са минали четири дни. През остатъка от времето си се питах дали Юън и Кийла са били заловени, докато се опитват да откраднат ключа, и се чудех къде са Журден, Картие, Изолда и Люк.
Събудих се от дрънченето на вратите си, от влизането на Деклан Ланън в килията ми.
С усилие се отдръпнах възможно най-далече от него върху нара си.
Деклан мълчаливо примъкна столчето си по-близо и намести върху него едрото си тяло. Гледаше надолу в пода, гладейки разсеяно брадата си, и именно тогава разбрах, че е научил, че размяна няма да има. Че се готви да ме нарани за отмъщение.
— Моите източници ми съобщават, че Изолда Кавана е в замъка Фин и не е уредила да се срещне с мен в долината след три дни, считано от днес — каза накрая. Изглеждаше трескав, гневът му бе като две звезди, поставени в зениците на очите му. — Това означава, че твоята кралица и баща ти планират да ми попречат, Бриена.
Сърцето ми заблъска силно. Не можех да преглътна или да чуя нещо друго освен гласа му, защото страхът отекна с вибриране из тялото ми.