„Знам, че вече си стар човек“, каза Патрик. „Тук не е останало нищо за теб. Получил си своя дял от изобилие и съпругата ти е отдавна мъртва, а децата ти очакват смъртта ти, за да могат да вземат наследството си от теб.“ Той замълча за миг и наклони глава на една страна. „Защо го направи във всеки случай? Какво те накара да поискаш да скриеш камъка?“
Ах, нямаше прости отговори на такъв въпрос. Някога Тристан смяташе, че го е направил за доброто на хората, за да предотврати опустошението, което една магическа война щеше да донесе. Напоследък обаче, честно казано, не знаеше. Може би бе негодувал срещу дома Кавана и магията, с която умееха да си служат. Може би искаше да го направи просто за да види дали подобна дръзка постъпка може да бъде извършена, дали легендите за дома Кавана са верни. Да разбере дали тяхната магия наистина ще умре без камъка.
Усмихна се: „Знам, мислите си, че ще ви кажа. Че ако счупите всичките ми кости, ще ти кажа къде скрих камъка. Е, изпотрошихте ме почти целия. Така че приближете се, момчета. Приближете се, за да мога да ви кажа“.
Принц Фъргъс мигновено се наведе, но Патрик, по-благоразумният, хвана брат си за ръката над лакътя и го възпря. „Можеш да ни кажеш оттук, Аленах“, каза той.
Тристан се изкиска и се задави с кръвта си.
„Би трябвало ти да си наследникът, момче. Не Фъргъс.“
Фъргъс взе една тояга и счупи другата ръка на Тристан, преди Патрик да успее да го спре.
Болката остави Тристан без дъх, накара сърцето в гърдите му да прескочи един удар. Но той стисна малкото си останали зъби и се застави да остане в съзнание, защото имаше още едно нещо, което трябваше да каже на тези отрепки от дома Ланън.
„Не съм единственият, който знае къде е камъкът!“, изхриптя той, мъчейки се да си поеме дъх.
„Кой и къде е този друг мъж в такъв случай?“, запита настойчиво Фъргъс.
Тристан се усмихна:
„Не е мъж“.
Фъргъс застина неподвижно шокиран. Патрик обаче се изкиска, ни най-малко изненадан.
„В такъв случай, къде е тази жена, Аленах? Кажи ни, и може да те оставим жив, а също и нея.“
Тристан облегна глава на каменната стена на килията си — килията, в която живееше през изминалата седмица. Зрението всеки миг щеше да го напусне и той пое мъчително последния си дъх.
„Злощастно е за вас…“ Наведе брадичка, за да погледне момчетата Ланън за последен път, да промълви последните си думи. „Защото тя още не се е родила.“
Двайсет и осем
Южната кула
Картие
На път за замъка Лера, територията на лорд Маккуин
Когато изгря зората, аз се покатерих отзад в каруцата с Люк и Шон. Легнахме един до друг, гледайки как Нийв и Бета трупат топове лен и вълна върху нас, докато ни скриха. Беше тясно и неудобно и имахме пред себе си цели часове: вече се потях, сърцето ми биеше силно и неспокойно. Поех си дълбоко дъх няколко пъти, за да успокоя ума си, да освободя напрежението в тялото си.
Щеше да се получи. Мисията ни нямаше да се провали. Слушах как Нийв и Бета се качиха на капрата и каруцата затрополи, тръгвайки бавно напред. Журден, Изолда и малък отряд воини на Маккуин щяха да ни следват от безопасно разстояние. А лейди Гроня беше потеглила два дни преди това, за да събере войската си. До падането на нощта всички щяхме да се съберем при замъка Лера.
Никой от нас не говореше, но чувах дишането на другите, докато каруцата продължаваше да се тръска и друса цяла сутрин. Тишината ми даде време да размишлявам върху истината за произхода на Нийв. Припомних си думите на Бриена, разказа, който беше записала от името на коняря на Маккуин, който Нийв ни бе донесла просълзена. И когато Аленах осъзна, че дъщеря му няма да умре, а ще носи белезите си като гордо вдигнато знаме, внезапно започна да се държи сякаш малката не е негова дъщеря и я остави на тъкачките да я отгледат както свое дете.
Не можех да повярвам, че Бриена има полусестра. И въпреки това, когато погледнах Нийв, започнах да виждам прилики между двете. И двете жени приличаха на майките си и имаха същата усмивка, същата форма на челюстта. В походката и на двете имаше една и съща ленива грациозност.
А Шон… Шон едва не беше припаднал, когато прочете разказа. В рамките на един бурен месец беше изгубил баща си и брат си, сдобил се беше с титлата на лорд, а после бе открил, че има две сестри. На мига се бе разплакал, когато двамата с Нийв се прегърнаха.