Деклан се усмихна:
— Искаш ли да узнаеш какво всъщност стана онази нощ, Ейдън? Нощта, когато умря сестра ти?
Не го слушай — настояваше гневно душата ми и въпреки това продължих да стоя, чакайки го да продължи.
— Да, баща ми ми даде заповед — каза Деклан: гласът му стана нисък и дрезгав. — Нареди ми да започна да чупя костите на сестра ти — най-напред тези на ръцете ѝ. Взех чука и въпреки това не можех да го направя. Не можех да изпълня заповедите му, защото сестра ти ме гледаше и хлипаше. И затова баща ми ми каза: Вече измоли един живот, така че сега трябва да отнемеш един, да се покажеш силен. Ръката му обви моята и той счупи костите на сестра ти чрез мен. И това беше мигът, в който душата ми се разби, докато я гледах как умира.
Лъже, помислих си почти обезумял. Ейлийн ми беше разказала нещо различно. Не беше казала, че Гилрой е хванал ръката на Деклан под своята, контролирайки ударите.
— Когато намерих сестра ти да се крие в един бюфет — продължи той, — не мислех, че баща ми ще я изтезава. Така че именно затова я заведох при него. Защото си мислех, че ще заведем Ашлинг обратно в замъка, да живее с нас, да я възпитаме като една от дома Ланън. Ако бях знаел, че ще я убие, щях да я оставя да се крие.
Опитваше се да ме обърка. Опитваше се да отслаби решимостта ми и започваше да се получава. Почувствах как ръкохватката на меча се хлъзга в ръката ми, в потната ми хватка.
— Да, аз съм мракът на твоята светлина, Ейдън — каза Деклан: сега той беше този, който напълно контролираше разговора ни. — Аз съм вечерта, а ти си зората, аз съм бодилът, а ти — розите. Ние с теб сме обвързани като братя чрез нея. И тя е жива благодарение на мен. Искам да знаеш това, преди да ме убиеш. Тя е жива, защото я обичам.
За кого говореше? Бриена?
Бях понесъл достатъчно. Нямаше да слушам повече от отровата му.
Той се втурна обратно в стаята си, опитвайки се да изпречи вратата между нас. Но аз я подхванах с крак и я отворих с ритник, гледайки как дървото се люшна и цапна Деклан в лицето.
Принцът се препъна назад: първата кръв бе пролята и капеше от устната му. Той протегна ръка да се подпре на кръгла мраморна маса, където преди това вечеряше. Калаените съдове издрънчаха: една чаша вино се разля, но мигът на изненадата на Деклан беше приключил. Той се изкиска и този звук събуди мрака в мен.
Толкова се бях съсредоточил върху него, че за малко да го пропусна. В периферното ми зрение като размазано петно проблесна стомана — меч, готов да се забие в мен.
Завъртях се рязко, разгневен, че трябва да отклоня вниманието си от принца. Пресрещнах острието му точно преди да се забие в слабините ми, и запратих новия си противник назад, залепвайки го плътно до стената.
Беше Фехин.
Очите на Фехин се разшириха, когато почувства пълната сила на париращото ми движение, и осъзна, че съм аз. Пазачът се помъчи да си възвърне самообладанието, борейки се, но аз продължих да настъпвам към него и го обезоръжих с плавна лекота.
Хванах Фехин за косата и запитах:
— Знаеш ли какво причинявам на мъжете, които са достатъчно глупави, че да счупят носа на Бриена Маккуин?
— Милорд — изпелтечи той, давейки се от страх, както правеха всички те, когато ги хванеш. — Не бях аз.
Заплюх го в лицето и го пронизах с меча си в корема. Той потръпна, очите му се изцъклиха, докато изтеглях меча си и го оставях да се свлече на пода.
Когато вдигнах очи, стаята беше празна.
Помещението беше разделено от поредица от три стъпала: едната страна на стаята водеше към балкона, чиито двойни врати бяха все още заключени, стъклото — замъглено от нощния хлад. В другия край на стаята обаче имаше стена с четири сводести врати в нея, до една — зеещи мрачно.
Взех един свещник от масата за хранене. Понесъл меча и светлината, се отправих към първата врата, като напрягах поглед в тъмнината.
— Къде си, Деклан? — подмамвах го: всяка моя стъпка беше премерена, пресметната. — Изправи се лице в лице с мен. Не ми казвай, че те е страх от малкия Ейдън Морган, момчето, което ти се изплъзна през пръстите, като се скри в купчината фъшкии.
Влязох в първата стая, макар да бе тъмна: мечът ми беше готов, светлината ми — вдигната, за да не ми пречи да виждам.
Беше спалня, с под, по който бяха разпилени кукли от царевична шума, и заплетени панделки. Кийла е била настанена тук. А сега стаята беше празна.
Тихо се оттеглих и продължих към следващата стая, пристъпвайки през прага.