— Лорд Ейдън.
Вдигнах поглед и видях Юън да стои сред разпръснатите калаени съдове, сред остатъците от прекъснатата им вечеря.
— Юън — прошепнах и момчето избухна в мъчителни ридания.
Коленичих, със стъклата, врязващи се в коленете ми, и разтворих ръце. Юън изтича при мен, обви около мен слабите си ръце и зарови лице във врата ми.
— Ще направя всичко, лорд Ейдън — изхълца той: думите му едва се разбираха. — Само моля ви, моля ви, не ме отпращайте! Позволете ми да остана с Вас.
Почувствах как в очите ми парят сълзи, когато чух отчаяната молба на Юън. Това, че Юън смяташе, че не заслужава да живее с мен, че се тревожи, че няма да го приема. Прегръщах го, докато изплака най-горчивите си сълзи, а после се изправих и го вдигнах със себе си.
— Юън — казах, усмихвайки му се през собствените си тихи сълзи. — Можеш да останеш с мен докогато искаш. И ще ти плащам да бъдеш мой вестоносец.
Юън избърса с ръкав бузите и сополивия си нос.
— Наистина ли, милорд? А сестра ми?
— Кийла също.
Той ми се усмихна, сияещ като слънцето.
И аз го понесох, извеждайки двама ни от тази окървавена стая.
Част пета
Лейди Моргана
Трийсет и едно
Разкрития
Бриена
Територията на лорд Маккуин, замъкът Фин
Имаше само няколко момента от пътуването към къщи, които си спомнях.
Помнех как Журден ме прегръща отзад в една каруца, звукът от вдишването и издишването му, докато се молеше.
Помнех Нийв до мен, мелодичния ѝ напевен глас, докато тананикаше, за да ме държи будна.
Помнех гласа на Изолда, рязък и въпреки това решителен, докато оглеждаше раната ми на светлината на свещ. Това ще ми отнеме известно време. Трябва да я настаня на спокойно, чисто място, където може да се отпусне. Трябва да я отведем бързо у дома.
Те бяха трите ми граници — баща, сестра, кралица. Знам, че в някакъв момент се унесох в сън в сгъвката на лакътя на Журден, притиснала здравата страна на лицето си към гърдите му, към сърцето му, защото болката отново пламна, ярка и нетърпима.
— Заспива. Да я събудя ли? — попита разтревожено Нийв. Звучеше толкова далечна, макар все още да усещах любящия допир на пръстите ѝ по ръката ми.
— Не — отговори Изолда. — Нека спи.
Когато най-сетне дойдох отново на себе си, лежах в леглото си, а през прозорците ми струеше слънчева светлина.
Бях чиста, вонята и кръвта — отмити от тялото ми, и бях покрита с мека завивка. Но повече от всичко… напипах превръзка на лицето си.
Размърдах се — бавно, боязливо. Повдигнах ръка да докосна лена, който покриваше дясната ми буза.
— Добро утро.
Обърнах се, изненадана да видя Изолда, седнала до мен. Слънчевата светлина преобразяваше тъмнокестенявата ѝ коса в къдрици от опитомен огън и тя се усмихна: в ъгълчетата на очите ѝ се появиха бръчици.
— Жадна ли си? — Тя се надигна от стола си да ми налее чаша вода. А после, много внимателно, седна до мен на леглото и леко ме повдигна, облягайки няколко възглавници зад гърба ми.
Изпих три чаши вода, преди да почувствам, че съм в състояние да говоря.
— Какво стана в замъка Лера?
Тя се усмихна:
— Ами, след като излекувах Лиъм, планирахме нападение срещу семейство Халоран. — Бавно ми разказа подробностите — как плановете им били завършени, как лейди Гроня предвождала нападението, как Картие, Шон, Люк, Нийв и Бета се вмъкнали тайно в крепостта. — Мечът на Дермот прочисти полумесеците на Халоран. Пиърс загина. Също и Фехин и Деклан Ланън.
Дадох си един миг да оставя ума си да възприеме напълно тази новина. И Пиърс, и Деклан — мъртви. Не можах да потисна тръпката, която ме разтърси при самата мисъл за тях, и Изолда положи ръка върху моята.
— Те — нито някой друг — вече не могат да те наранят, Бриена.
Кимнах и примигнах, за да прогоня сълзите си.
— А Юън и Кийла?
— И двете деца са в безопасност. Кийла е настанена тук, в замъка Фин с Нийв, а Юън е с Ейдън в Брай.
— А семейство Маккуин добре ли се държат с Кийла? — попитах, разтревожена как може да я приемат.
— Да. Лорд Маккуин много категорично подчерта как децата са ти спасили живота. Давам ти думата си: сега Кийла е повереница на Маккуин, а Юън — повереник на Морган. Има достатъчно доказателства, за да настоявам за помилване за двете деца.
— А Торн? — продължавах. — Той е полумесец.
— Така откри Ейдън — отвърна Изолда. — В момента Торн е в кулата, но също ще срещне смъртта.
Замълчахме и дочух звуците на голямата зала, звуците на дома. На смях и весели викове и звън на съдове за хранене. И въпреки това сякаш не можех да се отпусна: опитах се да се облегна по-дълбоко във възглавниците си, да се насладя на слънчевата светлина, но в кръвта ми звучеше неспокойна песен, която не можех да пренебрегна.