— Май ти скъсах роклята.
— Всичко ще е наред — въздъхна тя, срещайки погледа ми.
За миг не помръднахме, но чувствах как диша до мен. А после тя отново извърна лице, за да скрие белега си в сенките.
Внимателно улових брадичката ѝ, за да обърна очите ѝ отново към моите.
— Бриена, прекрасна си.
И ми се прииска да ѝ се поклоня. Исках да я опозная, да я изследвам. Исках да бъда обичан от нея. Исках да я чуя как изрича името ми в тъмното.
Но чаках. Чаках да повдигне глава, да ме докосне. Тя прокара пръсти по лицето ми и бавно ги заплете в косата ми.
Целунах я и устните ѝ бяха студени и сладки под моите. Тя ме притисна до себе си и някъде в далечината чух музиката и смеха от празненството. Почувствах как земята трепери от танците и усетих мириса на огъня и уханието на дивите цветя и въпреки това там бяхме само тя и аз, лежащи в тревата, позлатени от звездна светлина.
После се разнесе внезапен тътен.
Дръпнах се назад да я погледна и видях, че се мъчи да не се засмее отново. И може би щях да съм оскърбен, ако не бях осъзнал, че стомахът ѝ ръмжи от глад.
— Толкова съжалявам — прошепна тя. — Но не съм яла от зазоряване.
Само се усмихнах и станах, помагайки ѝ да се изправи. Бриена изтупа няколко стръкчета трева от роклята си, и видях, че наистина съм скъсал полите ѝ. Развързах панделката ни и навлязохме обратно в светлината на огъня, където бе започнала нова поредица надбягвания.
Нашите приятели ни чакаха край масата с ейл: Ориана и Нийв бяха спечелили и Юън бъбреше неспирно за това, докато го вдигнах на гръб и заедно се отправихме с криволичене към масите с храна да напълним чиниите си.
— Трябва да намеря Лили — казах на Бриена, след като минахме през редицата.
— Тя е с Журден — отвърна Бриена. И ме поведе към дълга маса, където открих, че майка ми седи до Журден. А до нея беше тан Томас. А от другата страна на Томас беше Шон.
Очите ми обходиха масата, хората, събрани тук. Хора от домовете Маккуин, Ланън. Морган. Аленах. Валенианци. Дори няколко души от дома Дермот. Някогашни врагове сега се хранеха заедно и вдигаха наздравици.
Седнах срещу майка си, споделяйки усмивка с нея, заслушан в разговорите и смеха около масата. И си помислих: Ето за това копнеех. Ето какво носи кралицата на нашата земя, на нашите хора.
Бриена беше до мен, погълната от разговор с Ориана и Мерей, когато Юън я подръпна за ръкава. И не можех да му се скарам, не и във вечер като тази. Гледах с периферното си зрение как попита:
— Мистрес Бриена? Ще танцувате ли с мен?
Бриена вече беше станала, преди да успея да си поема дъх, и забърза с Юън към поляната за танци. А после половината хора около масата ги последваха, неспособни да устоят на примамливия като песен на сирена призив на флейтите и барабаните. Завъртях се на пейката, за да мога да гледам, и сред размазаното петно от цветове и движение очите ми нито за миг не се откъсваха от нея.
— Сестра ми е прекрасна, нали? — каза Нийв, като сядаше до мен.
— Наистина.
С Нийв продължихме да гледаме в дружелюбно мълчание. А после тя прошепна:
— Един съвет, лорд Ейдън.
Хвърлих поглед към нея, заинтригуван.
Нийв се изправи, но ме погледна в очите, преди да се присъедини към танцуващите: очите ѝ светеха развеселено:
— Добре ще направите да помните, че сестра ми е от дома Маккуин.
И не проумях думите ѝ, не и докато не отмина полунощ, когато вече бях в покоите си в замъка. Приготвях се за лягане, когато я намерих в джоба си. Измъкнах я бавно — панделката, която бе обвързвала Бриена и мен.
И именно тогава разбрах.
Помислих си за дома Морган. Помислих си за най-добрите от моя дом.
Помислих си за Бриена, единствената дъщеря на лорд.
Тя беше Маккуин. И имаше само един начин да докажа, че съм достоен за нея.
Трийсет и седем
Да посрещнеш светлината
Бриена
Територията на лорд Маккуин, замъкът Фин
Две седмици след коронацията на Изолда реших, че е време да запиша историята си. Защото имаше някои утрини, когато се събуждах в замъка Фин, и някои вечери, когато стоях с Изолда в тронната зала и се питах как се случи всичко това.
Седнах в покоите си в прелестно усамотение, избутах писалището си пред прозорците, и започнах да придавам форма на миналото си, с мастило върху хартия, страница след страница, като започнах с дядо си, а после писах за момичетата в Магналия Хаус, с които бях израсла и обичах като сестри.