9 октомври 1566
Бриена,
Съжалявам, че ти пиша толкова скоро след битката, защото знам, че още се опитваш да се приспособиш към новия си дом и семейство. Но исках да ти благодаря — за това, че остана с мен, когато бях ранен, за това, че седя с мен, въпреки онова, което другите можеха да си помислят за теб. Смелостта ти да се опълчиш на баща ни ме вдъхнови в много отношения: първото беше да направя всичко по силите си, за да изкупя вината на Дома Аленах. Вярвам, че тук има добри хора, но съм обсебен от мисълта как да започна да прочиствам покварата и жестокостта, насърчавана в продължение на десетилетия. Не мисля, че мога да го постигна сам, и се питах дали ще си склонна поне да ми пишеш засега, за да обменим някои идеи и мисли как да започнем да поправяме неправдите, извършени от този дом…
На вратата ми се потропа колебливо. Стресната, бързо сгънах писмото на брат си и го скрих в една от книгите си.
Значи, нямаше да е твърде трудно домът Аленах, поне що се отнасяше до брат ми, да бъде убеден.
Оставих облекчението настрана, когато отворих вратата и озадачена, видях младо момиче.
— Мистрес Бриена? — прошепна тя и познах гласа ѝ. Беше сладък и мелодичен — гласът, който бе отбелязал, че съм красива, когато подслушвах залата на тъкачките.
— Да?
— Може ли да вляза? — Тя хвърли поглед надолу по коридора, все едно се тревожеше, че ще я открият тук.
Отстъпих назад и безмълвно я поканих вътре. Затворих вратата зад нея и двете се върнахме да седнем пред огъня, смутени и близо една до друга.
Тя кършеше бледите си ръце, изкривила уста на една страна, взряна в огъня, докато аз се опитвах да не я гледам втренчено. Беше слаба и с ъгловато телосложение и тънка руса коса, а по лицето ѝ имаше белези от шарка — миниатюрни бели петънца осейваха бузите ѝ като сняг.
Точно докато си поемах дъх да заговоря, тя вдигна очи към моите и каза:
— Трябва да се извиня за онова, което дочухте днес. Видях Ви през прозореца как си тръгвате забързано. И се почувствах ужасно, че сте дошли при нас, а ние говорим за Вас по такъв начин.
— Аз трябва да се извиня — казах. — Трябваше да обявя присъствието си. Беше грешно да се мотая пред вратата без ваше знание.
Но момичето поклати глава:
— Не, мистрес. Това не извинява думите ни.
Но ти беше единствената, която каза добра дума за мен, и въпреки това именно ти идваш да помолиш за прошка — помислих си.
— Може ли да попитам защо дойдохте да ни видите днес? — запита тя.
Поколебах се, преди да кажа:
— Да, разбира се. Лорд Маккуин ме помоли да помогна със записването на оплаквания от хората. За да ги представим на процеса срещу семейство Ланън следващата седмица.
— О. — Звучеше изненадана. Ръката ѝ се вдигна с пърхане към косата и тя разсеяно започна да увива краищата ѝ около пръста си, с лека намръщена гримаса на лицето. — Аз съм на петнайсет, така че Аленах е единственият господар, когото съм познавала. Но другите жени… те помнят какво е било, преди лорд Маккуин да избяга. Повечето от техните оплаквания са срещу лорд Аленах, а не срещу семейство Ланън.
Погледнах към огъня — жалък опит да скрия колко силно ме разстройва този разговор.
— Но Вие не сте дъщеря на Аленах — каза тя и аз нямах избор, освен да срещна погледа ѝ. — Дъщеря сте на Давин Маккуин. Мислех за Вас само по този начин.
— Радвам се да го чуя — казах, с дрезгав глас. — Знам, че за другите тук е трудно да гледат така на мен.
Отново ме обзе малодушен порив да побягна, да напусна това място, да прекося канала и да потъна във Валения, където никой не знаеше чия дъщеря съм. Да забравя за основаването на Дом на познанието тук: лесно можех да го сторя във Валения.
— Казвам се Нийв — изрече тя след миг, предлагайки ми лъч на приятелство.
От този жест очите ми почти се насълзиха.
— За мен е удоволствие да се запозная с теб, Нийв.
— Нямам оплакване, което да запишете — каза Нийв. — Но има нещо друго. Исках да разбера дали може да запишете някои от спомените ми от тъмните години, за да мога един ден да ги предам на дъщеря си. Искам тя да познава историята на тази земя, да знае какво е било, преди кралицата да се върне.
Усмихнах се:
— Ще бъда повече от щастлива да направя това за теб, Нийв. — Изправих се да взема пособията си за писане и придърпах масичката си за писане пред огъня. — Какво би искала да запиша?
— Предполагам, че е добре да започна от началото. Наричам се Нийв Маккуин. Родена съм като дъщеря на тъкачката Лара и бъчваря Иън през пролетта на 1550 г., годината на бурите и тъмнината…