Започнах да записвам, дума по дума, запечатвайки спомените ѝ с мастило върху листа. Попивах в ума си историите ѝ, защото копнеех да разбера какъв е бил животът през тъмните години, както хората тук наричаха времето на отсъствието на Журден. И открих, че изпитвам както облекчение, така и печал, защото макар на Нийв да ѝ бяха забранени някои неща, беше предпазена от други. Лорд Аленах нито веднъж не ѝ бе навредил физически, нито бе позволил на хората си да го направят. Всъщност никога не я бе поглеждал или заговарял. По-възрастните мъже и жени били онези, подлагани на по-сурови наказания, които да ги пречупят и да ги сплашат и да ги принудят да се подчинят, да ги накарат да забравят Маккуин.
— Предполагам, че е по-добре да спра засега — каза тя след известно време. — Сигурна съм, че това е предостатъчно, за да го запишете.
Ръката ми беше изтръпнала, а вратът ми започваше да се схваща от привеждането над писалището. Осъзнах, че беше говорила повече от час и бяхме натрупали двайсет страници със записки за живота ѝ. Пуснах перодръжката, сгънах пръсти и се осмелих да кажа:
— Нийв? Би ли искала да се научиш да четеш и пишеш?
Тя примигна удивена:
— О, не мисля, че ще имам време, мистрес.
— Можем да намерим време.
Тя се усмихна сякаш бях запалила пламък вътре в нея:
— Да, да, много бих искала! Само че… — радостта ѝ помръкна. — Може ли да пазим уроците в тайна? Поне засега?
Не можех да отрека, че искането ѝ ме натъжи, знаейки, че не би искала другите да научат за времето, което прекарваме заедно. Но отново се замислих за начини, по които можех да се докажа пред дома Маккуин — нужно беше да съм търпелива с тях, да ги оставя да започнат да ми се доверяват с течение на времето — и се усмихнах, като събрах листовете на купчинка и ѝ ги подадох.
— Защо не започнем утре вечер? След вечеря? И, да, можем да го запазим в тайна.
Нийв кимна. Очите ѝ се разшириха, когато взе листовете, докато гледаше надолу към почерка ми, проследявайки го с връхчето на пръста си.
И докато я гледах, безпомощно си припомних онова, което бях дочула тази сутрин. Мисля, че е отчасти валенианка, беше казала за мен една от тъкачните. Те гледаха на мен или като на южнячка, или като на една от рода Аленах. Тревожех се, че това винаги ще ме отделя от дома Маккуин, независимо колко големи усилия полагам да им се докажа.
— Нийв — казах, осенена от идея. — Навярно ти можеш да ме научиш на нещо в замяна.
Тя вдигна поглед, шокирана:
— О?
— Искам да науча повече за дома Маккуин, за вярванията ви, за фолклора и традициите ви.
Искам да стана една от вас — почти се примолих. — Научи ме как.
Вече притежавах придобити чрез разума познания за дома Маккуин, благодарение на Картие и даденото ми от него обучение в Магналия Хаус. Познавах историята им такава, каквато можеше да се намери в стар, прашен том. Бяха благословени да бъдат непоколебими, на герба им беше изобразен сокол, цветовете им бяха бледолилаво и златно, а хората им бяха почитани като най-умелите тъкачи в цялото кралство. Но това, което ми липсваше, беше познание на сърцето, обществените порядки на дома Маккуин. Как се бяха ухажвали? Как бяха провеждали сватбите си? Погребенията си? Каква храна поднасяха на рождени дни? Имаха ли суеверия? Какъв бе етикетът им?
— Не знам дали аз съм най-подходящият човек, който да Ви научи на такива неща — каза Нийв, но виждах колко е доволна, че бях помолила нея.
— Защо не ми разкажеш за някоя от твоите любими традиции на дома Маккуин? — предложих.
Нийв помълча за миг, а после на устните ѝ се появи усмивка.
— Знаехте ли, че ако решим да сключим брак с някого отвъд дома Маккуин, трябва да го изберем с нишка?
Мигновено се заинтересувах:
— Нишка ли?
— О, навярно би трябвало да кажа, че нишката избира вместо нас — уточни Нийв. — Това е изпитание, за да можем да определим кой е достоен отвъд нашия дом.
Облегнах се назад в стола си в очакване да чуя още.
— Традицията се зародила отдавна — започна Нийв. — Не знам дали сте запозната с нашите гоблени, или не…
— Чувала съм, че Маккуин са известни като най-добрите тъкачи в Мевана.
— Да. До такава степен, че сме започнали да скриваме по една златна нишка във вътъците на гоблена, докато тъчем. Една умела тъкачка може да накара нишката да се слее с десена, така че да е много трудна за откриване.
— В такъв случай, значи, всеки гоблен на Маккуин съдържа скрита нишка? — попитах, все още много озадачена по какъв начин това се отнася до избирането на брачен партньор.