— Бриена… моля те, не ми казвай, че обмисляш това — каза Журден и закри очи за миг.
— Разбира се, че не!
Той свали ръката си и изпусна шумна въздишка на облекчение.
— Хубаво. Защото не знам какво да мисля за това! Повече от всичко ми се иска да се изплюя на даровете, които Пиърс ни донесе, да го отпратя с ритник в задника. Но и двамата знаем, че не можем да си позволим да бъдем толкова импулсивни, Бриена.
— Не, не можем — съгласих се. — Семейство Халоран искат да се съюзят с нас. Да им позволим ли?
И двамата замълчахме, обмисляйки всички възможности.
Аз първа наруших мълчанието:
— Точно обсъждахме съюзите и съперничествата. Четиримата седнахме и си разпределихме домовете, които да спечелим на страната на Изолда. Още се опитваме да решим как да постъпим с хората на Ланън, но какво да кажем за дома Каран, за дома Халоран? — Свих рамене, издавайки несигурността си. — Почти се поболявам при мисълта да им позволим да се присъединят към нас. Те са процъфтявали през изминалите двайсет и пет години, докато толкова много от твоите хора са страдали. Но ако ги отхвърлим… какви последици може да има това?
— Няма начин да сме сигурни — отвърна баща ми. — Всичко, което мога да кажа сега, е, че не искам семейство Халоран в нашия съюз. Нямам им доверие.
— Мислиш, че биха ни измамили?
Журден срещна погледа ми:
— Знам, че ще го направят.
Неспокойно потупах с пръсти по коленете си.
— Значи, не можем направо да ги отхвърлим. Но все пак трябва да дам отговор на Пиърс Халоран.
Журден застина много неподвижно, взирайки се в мен.
— Всичко, за което моля — ако ме зачиташ като твой баща — е да не си играеш игри с него. Не прави нищо, което би те изложило на риск, дъще.
— Не бих приела да разигравам Пиърс по романтичен начин. Но, както казах току-що, трябва да му отговоря.
— Не можеш ли просто да му кажеш, че си с Ейдън Морган? — запита рязко Журден.
— Картие трябва да създаде впечатление, че е лорд без слабости. — Прозвуча почти грубо, но и двамата с баща ми усещахме безмълвно, дълбоко в себе си, че това е истина: хората, които обичаме, винаги са слабото ни място. — А фактът, че Картие, по същество, няма нищо — нито живи близки, нито съпруга, нито деца — го поставя по-високо от нас в тази игра на политика.
Загледах Журден, когато очите му блеснаха от сълзи за момент. Разтревожих се, че мисли за себе си, за съпругата си Сийв, за това как я беше изгубил.
— Просто искам да бъдеш щастлива, Бриена — прошепна той най-накрая, и от признанието му почти ми се скъса сърцето.
Посегнах напред да уловя ръцете му в своите.
— И ти благодаря за това, татко. След съдебния процес — след като Изолда бъде коронована и сме по-наясно как ще се нареди всичко — с Картие ще го обявим.
Журден кимна, загледан надолу към преплетените ни ръце.
— И така, дъще. Как ще отговориш на Пиърс Халоран довечера?
— Както ще започна да отговарям на всеки мъж отвъд този дом, който желае да спечели благоволението ми като кандидат за ръката ми.
Журден застина неподвижно, попивайки в ума си думите ми, бавно проумявайки. Очите му се вдигнаха, срещайки моите, и видях удоволствието и изненадата у него.
— О? И как точно? — Но вече знаеше.
Усмивка стопли гласа ми:
— Ще поискам от Пиърс Халоран да ми донесе златната нишка от един гоблен.
Всеки член на дома Маккуин се появи за вечеря в залата онази вечер.
По масите почти нямаше празно място и в голямото помещение скоро стана задушно от огъня в огнището, от дишането на толкова много любопитни хора, от факта, че седях до Пиърс Халоран на масата на лорда.
Той беше точно какъвто очаквах: красив по един рязък, суров начин, с очи, в които потрепваше измамна апатичност. И скоро открих, че му харесваше да спира върху мен онзи безмилостен поглед. Проследяваше с очи плитките в косата ми, деколтето на роклята ми, извивките на тялото ми. Преценяваше физическата ми привлекателност, сякаш това беше единственото ми качество.
Ти си глупак, помислих си по средата на вечерята, докато отпивах спокойно от ейла си: очите му отново се спряха върху мен. Беше твърде зает, за да му мине през ум мисълта, че може да му кроя нещо подло.