— Навярно питате за магията, защото сте забелязали, че се случва нещо странно в изминалите две седмици — промърморих и погледът на Гроня се прикова върху моя. — Че когато Изолда Кавана започна да носи Камъка на здрача… Вие също сте почувствали нещо.
Гроня се засмя, но забелязах, че ръката на Роуан посегна към камата на колана му.
— Позволявате си да градите странна теория, лорд Ейдън — каза дамата. — Теория, която бих Ви предупредила да не излагате така открито.
— Защо трябва да се проявява предпазливост, когато се говори за нея? — попитах с протегнати ръце. — Семейство Ланън са в затвора.
— Но семейство Ланън все още не са мъртви — поправи ме Гроня и това ме накара да замълча неспокойно. — А семейство Халоран все още вилнеят. Чух, че се опитват да влязат в съглашение с дома Маккуин.
Тя обърна посоката на разговора толкова бързо, та разбрах, че не мога да го изместя обратно към темата за магията и подозренията си, че семейство Дермот може би имат у себе си следа от нея. Но знаех точно какво намеква тя. Журден ми беше писал предишния ден, описвайки катастрофалното предложение за брак на Пиърс Халоран към Бриена.
— Семейство Маккуин няма да вземат страната на дома Халоран — казах, за да успокоя ума ѝ.
— Тогава какво ще стане с дома Халоран? Нима ще бъдат оставени да продължат да живеят под управлението на нова кралица ненаказани?
Искаше ми се да ѝ кажа: двамата с вас желаем едни и същи неща. Искахме справедливост, искахме да защитим една кралица, искахме отговори, отнасящи се до магията. И въпреки всичко не можех да ѝ обещая това: все още се усещаше твърде много несигурност.
— Съдбата на Халоран, както и тази на домовете Каран и Аленах, ще бъде решена скоро. След процеса срещу Ланън — отвърнах.
Погледът на Гроня се измести към залата, към знамето на Морган над огнището. Тя мълча в продължение на един миг, а после прошепна:
— Съжалявам да узная, че Вашият дом е страдал толкова много.
Мълчах, неизбежно споходен от мисълта за сестра си. Изпитвах истинска агония всеки път, щом си помислех за участта на Ашлинг. Този замък, тези земи трябваше да са нейни. Тя щеше да бъде точно като Гроня: владетелката лейди Морган.
Гроня въздъхна и ме погледна: ръката ѝ посегна към тази на Роуан под масата, за да отмести дискретно ръката му от камата.
— Наистина се надявам Вие и Вашите хора да възстановите напълно властта си. — Изправи се, преди да успея да отговоря подобаващо. Роуан и аз се изправихме до нея: светлината на свещите потрепна. — Благодаря Ви за вечерята, лорд Ейдън. Доста съм изтощена от пътуването. Мисля, че ще се оттеглим.
— Разбира се.
Ейлийн пристъпи напред, за да придружи семейство Дермот до стаите им.
— Ще се видим на сутринта — каза Гроня и хвана Роуан под ръка.
— Лека нощ и на двама ви. — Изчаках няколко мига, преди да се оттегля в собствените си покои, изтощен и обзет от чувството, че не съм постигнал нищо.
Томас беше вече там, седнал на леглото си пред огнището, и си играеше с тесте карти. Момчето беше настояло да спи в стаята ми, независимо колко категоричен бях в желанието си да спи с другите момчета. Не се сприятеляваше с момчетата от дома Морган, което ме безпокоеше донякъде.
— Мистрес Бриена тук ли е? — попита той нетърпеливо.
— Не, момче — отвърнах, развързвайки връзките на късия си жакет. Свлякох се в стола си и изпъшках, докато си събувах ботушите.
— Ще се ожените ли за мистрес Бриена?
За миг седях там и се опитвах да реша как да отговоря на това. Томас, разбира се, беше нетърпелив.
— Ще се ожените ли, милорд?
— Може би. Сега, в случай че си забравил, утре заминавам за Лионес. Не знам кога ще се върна в Брай, но Ейлийн каза, че ще те държи под око. — Вдигнах поглед и видях Томас да седи на леглото си, гледайки ме намръщено.
— Защо гледаш така? — попитах.
— Казахте, че мога да отида в Лионес с Вас, милорд.
— Никога не съм давал такова обещание, Томас.
— Да, дадохте! Преди три вечери на вечеря. — Трябва да му се признае, момчето го биваше да блъфира. За миг изпитах паника, като си помислих, че може би наистина му бях обещал такова нещо, и се разрових из паметта си.
Но после си помислих: разбира се, че не бих взел дете на това пътуване, и приковах поглед върху него: