Изсумтях, но ѝ се поклоних, преструвайки се на победен, и забързах надолу по коридора към стаите си.
Изолда беше проявила предвидливост: вече бе поръчала да ми приготвят вана, а на масата имаше блюдо с освежителни закуски. Смъкнах подгизналите си дрехи и седнах в топлата вода, опитвайки се да подредя обърканите си мисли. Юън заемаше челно място в тях, което не бе изненадващо. Все още не бях решил какво да правя с него, дали да кажа на Изолда, че съм го подслонил, или не.
По време на пътуването бях измислил теория. Юън очевидно беше избягал в деня на бунта, най-вероятно когато започна нашата битка. Беше отишъл на север, търсейки безопасно място, където да се скрие. Беше се натъкнал на Брай и се бе настанил там за ден-два, преди да пристигна и да го намеря.
Не вярвах, че Юън е виновен в нещо друго, освен че се е опитал да оцелее.
И се помъчих да си представя какво би било да израсне като син на Деклан в такова ужасно семейство. Нима Юън не беше кожа и кости, сякаш не го хранеха редовно? Нима не се беше боял от мен, очаквайки да му наложа физическо наказание?
Дали го защитих? Дали се опълчих на баща му и го приех като един от своите? Можех ли искрено да обикна сина на врага си?
— Ще реша след срещата — изрекох на глас, сякаш се бях разделил на двама различни души и лявата ми половина трябваше да убеди дясната.
Измих се и излязох от водата: нямах чувството, че тежкото ми положение се е подобрило, докато се обличах в сините и сребристи цветове на дома Морган. Застанах до масата и хапнах малко плодове и хляб и именно тогава ме осени осъзнаването. Някъде под краката ми, на цели пластове дълбочина в този замък от стар камък и хоросан, семейство Ланън седяха в затъмнени килии, оковани във вериги и очакваха участта си. Някъде под краката ми седеше Деклан, дишаше, чакаше.
Вече не можех да ям.
Застанах пред огъня си и чаках, докато Бриена почука на вратата ми.
Люк и Журден бяха с нея, иначе щях да я дръпна в стаите си: щях да оставя пръстите си да се заплетат в косата ѝ и щях да ѝ разкажа тревогите си, всичките до една. Щях да я помоля да ми каже какво да правя, огъвайки се пред нея, сякаш тя беше огън, а аз бях желязо.
Тя ме гледаше със странен блясък в очите, когато тръгнахме заедно по коридора: знаех, че има въпроси за мен. А нямах дори миг, за да зашепна в ухото ѝ, да я помоля да дойде при мен тази вечер, защото Изолда и баща ѝ ни чакаха в залата на съвета.
Никога преди не бях влизал в тази стая. Беше осмоъгълно помещение без прозорци и затова ми се струваше тъмно, докато не забелязах, че стените са облицовани с блещукаща мозайка. Камъчетата улавяха светлината на огъня, създавайки илюзията, че стените дишат, все едно бяха люспи на дракон. Не виждах тавана, но стаята ми се струваше безкрайна, сякаш продължаваше нагоре в звездите.
Единствената мебелировка в стаята се състоеше от кръгла маса и подредени в кръг столове. А в центъра на масата пламтеше кръг от огън, за да хвърля светлина по лицата на всички събрани.
Седнах между Бриена и Журден. Люк беше от другата ѝ страна, следван от Изолда и баща ѝ, Брейдън Кавана. Ние бяхме най-близкото обкръжение на кралицата, най-доверените ѝ съветници и поддръжници.
— Трябва да кажа колко е хубаво да се събера отново с вас, любими мои приятели — поде Изолда нежно. — Надявам се, че изминалите две седмици са били радостни и че да се завърнете в домовете си и да съберете хората си, е било началото на вашето изцеляване и възстановяване. Преди всичко трябва да изкажа признателността си към всеки от вас, завръщащ се в Лионес, за това, че ми оказахте подкрепа и бяхте моите очи, за това, че ми помагате да се подготвя за този съдебен процес. Преди да започна с новините си, исках да ви дам възможност да споделите всякакви евентуални тревоги или мисли.
Журден започна, обобщавайки плановете ни да осигурим верността на хората за Изолда, и за това как вземаме предвид съюзите и съперничествата. Което по чудесен начин ми даде възможност да премина към темата за семейство Дермот.
— Наистина вярвам, че лейди Гроня ще Ви подкрепи — казах, като срещнах погледа на Изолда над пламъците. — Но за да Ви подготвя за разговора Ви с нея утре… семейство Дермот са били подложени на големи гонения от дома Халоран.
— Така и се опасявах — каза Изолда с въздишка. — Признавам, че съм много несигурна какво наказание трябва да бъде наложено на поддръжниците на Ланън.
— Като говорим за това — обади се Бриена, — по време на пътуването си насам направих едно откритие, благодарение на лейди Гроня.