Вниманието ми се измести към нея. Много се бях чудил какво са обсъждали жените по време на ездата.
— Ще бъде ли възможно да внесете гербовете на домовете Ланън, Каран, Халоран и Аленах?
Веждите на Изолда се вдигнаха изненадано:
— Да. Висят в тронната зала.
Изчакахме, докато Изолда помоли един слуга да внесе знамената. Щом бяха положени на масата, Бриена се изправи, проследявайки с върха на пръста си бродираното изображение. Гербът на дома беше в центъра — рис за Ланън, скачащ елен за Аленах, дива коза за Халоран, есетра за дома Каран. Следваха изображенията върху щитовете, последвани от типичния кръг флора, преплетен с по-дребна фауна.
— Ето го — прошепна Бриена: пръстът ѝ се спря върху нещо. Петимата се изправихме и се надвесихме над масата, за да видим от какво е приковано вниманието ѝ. — Всички имат знака, както каза лейди Гроня. Полумесец.
Най-сетне го видях, скрит сред цветята на герба на Халоран.
Бриена започна да ни разказва за разговора си с лейди Гроня, а аз просто стоях и се взирах в нея, удивен, че е усвоила това знание така леко и плавно.
— Това е невероятно — промърмори кралицата, изучаваща герба на Каран, откривайки скрития полумесец. — Не мога дори бегло да ви опиша колко важно ще бъде това за нас в идните дни.
— Сблъскахте ли се с някаква опозиция, лейди? — попитах. Това беше въпросът, който всички се ужасявахме да зададем.
Бриена сгъна знамената и ги пусна безцеремонно на пода. После заехме отново местата си, чакайки кралицата да заговори.
— Не открито — каза Изолда, а баща ѝ посегна към ръката ѝ. Тя хвърли поглед към Брейдън и видях тъга в очите и на двамата. — Открих, че домът Кавана е унищожен от Гилрой Ланън. Не вярвам да има други оцелели Кавана.
Сред нас мигновено настъпи униние, потапяйки ни в дълбока скръб. С периферното си зрение видях как Бриена преплете пръсти в скута си толкова силно, че побеляха.
— Изолда… — прошепна Журден, с треперещ глас.
— Трудно беше да приема тази истина — каза кралицата и затвори очи за миг. — Гилрой е водил регистър на всички животи, които е отнел. В списъка има толкова много имена. Не много време след първия неуспешен бунт кралят изпратил войници в територията на Кавана, опожарявайки до основи повечето градове и села. Разказвали са ми, че е останала само пепел и овъглени развалини. Там не е останало нищо, при което да се върна. Но единствената ми надежда е, че навярно има други Кавана, които още се укриват. И че може би щом семейство Ланън вече ги няма, те ще се появят и ще се обединят отново с мен и баща ми.
Безпомощно си помислих за семейство Дермот, за подозренията си. Че у тях има искрица от дома Кавана — и въпреки това не казах нищо. Гроня трябваше да сподели това с кралицата, не аз. Но то ми даде надежда, че възстановяването все още е възможно за Изолда, за баща ѝ и за техните хора.
— Сега, към втория въпрос на дневен ред — каза Изолда. — Един от членовете на дома Ланън липсва.
До мен, Журден се сепна:
— Кой?
— Синът на Деклан, Юън — отвърна Изолда. — Така и не го открихме след нападението.
— Той е само едно момче — каза Брейдън Кавана, когато дъщеря му млъкна. — Смятаме, че се крие някъде в Лионес.
Не, предположението ти дори не се доближава до истината — заблъска кръвта във вените ми. Започвах да се вцепенявам, мислите ми се въртяха в кръг. Говори — крещеше една мисъл, а след това я поглъщаше друга: Запази мълчание. И така седях там, неподвижен, неподатлив.
— Имало ли е опити да го открият? — попита Люк все още зяпнал.
— Търсихме, но много дискретно — отвърна Изолда. — Когато осъзнах, че ни липсва един Ланън, реших, че това трябва да се премълчи. Ето защо едва сега споделям това с всички вас и защо дори не смятах за надеждно да ви изпратя новината чрез писмо. Никой освен нас не трябва да знае, че синът е изчезнал, тъй като това може да одързости поддръжниците на Гилрой.
— Имате ли доверие на слугите тук? — попита бързо Журден. — Някой тук дал ли Ви е повод за съмнение или безпокойство?
— Създадох си много предана стража в лицето на мъжете и жените на лорд Бърк — каза Изолда. — Огромна част от слугите в този замък излязоха напред и ми се заклеха във вярност. Освен това много от тях свидетелстваха и макар да знам, че част от казаното може и да не е изцяло надеждно, смятам, че разказите на всички говорят за едно и също. Всички предоставят доказателства, че Гилрой Ланън жестоко е потискал хората тук.
Никой от нас не проговори. И колко силно бе усещането, че тъмнината сякаш се прокрадва над нас.