— В името на всички светци, Томас. Как се промъкна тук горе? — попитах, като се обърнах да го погледна.
Не се изненадах, че беше омаян от Изолда, от Камъка на здрача, който проблясваше на гърдите ѝ.
— Томас? — настоях и той най-сетне ме чу и хвърли поглед назад към мен с разширени, кървясали очи. — Лорд Ейдън знае ли, че си тук?
Той застина. За момент си помислих, че ще хукне вън от стаята.
Приближих се до него бавно и посегнах да го хвана за ръка. Беше толкова слаб, толкова дребен за момче на неговата възраст. Почувствах как гърлото ми се свива, но се усмихнах, за да му помогна да успокои ума си.
— Защо не те преоблечем в сухи дрехи? Страхувам се, че засега ще трябва да е някоя от ризите ми. Ще ти стои като туника. Това ще свърши ли работа?
Той огледа подгизналите си, опръскани с кал дрехи. Дрехите, които Картие му бе дал, в синия цвят на дома Морган. По него имаше полепнали сламки и семена, сякаш се бе крил в задната част на някоя каруца.
— Да, мистрес Бриена.
— Много добре — казах ведро и се приближих към гардероба си. Бях донесла няколко рокли, копринени бричове, две ленени ризи, наметалото си и обточено с вълна късо кожено палто. Избрах една от ризите и я занесох на Томас, като я положих на леглото си. — Искам да се преоблечеш в това. С лейди Изолда ще изчакаме ей тук, точно пред вратата.
Томас придоби вид, сякаш би предпочел да се спаружи, вместо да носи моите дрехи. За щастие обаче, не ми създаде проблеми. Неохотно се подчини, изтупвайки сламките от мокрите си и изцапани дрехи.
— И предполагам, че си гладен? — попитах. — Какво ще кажеш за купичка супа и чаша сайдер?
— Би ми харесало, мистрес Бриена — каза Томас.
— Хубаво. Ела при нас в съседната стая, когато си готов.
Двете с Изолда излязохме от стаята. Тихо затворих вратата, за да може Томас да се преоблече, и точно се канех да повикам някоя прислужница, за да донесе поднос с вечеря, когато почувствах как пръстите на Изолда се сключват около ръката ми и ме задържат до нея.
— Бриена — изрече хрипливо кралицата. — Кое е това момче?
Взрях се в нея: само един дъх делеше лицата ни. И именно тогава го видях: подозрението в очите ѝ, смесица от неверие и горчивина.
— Не — прошепнах в отговор. — Не, не може да бъде…
Парченцата започнаха да се съединяват, да се наместват.
Сирак, настанил се тайно в Брай. Фактът, че Картие нямаше представа откъде идва момчето, кое е то всъщност.
Но Картие не би подслонил доброволно един Ланън. Не можеше да е знаел, че Томас е Юън, че е синът на Деклан.
Поех си въздух, за да изрека това, но дръжката на бравата изтрака и двете с кралицата се отдръпнахме една от друга. Придадохме на лицата си любезно неутрално изражение, макар че сърцата и на двете ни биеха гръмко в гърдите.
Позвъних да повикам прислужница, за да поръчам вечеря за Томас, и когато се извърнах от главната врата, той вече беше влязъл в приемната зала, опитвайки се да прикрие куцането си.
— Наранен ли си? — попита Изолда, когато също го забеляза.
Томас седна на ръба на дивана, без да отговори.
Запитах се дали Изолда ще го излекува. Би ли излекувала доброволно детето на врага си? Детето, което така вбесяващо ѝ се беше измъквало и ѝ бе причинило безсънни нощи?
Тя коленичи пред него:
— Може ли да погледна крака ти, Томас?
Той се поколеба: знаеше точно коя е тя. Как можеше да не знае? Кралицата, съборила семейството му от власт, бе коленичила пред него. Затаих дъх и потиснах успокояващите думи, с които исках да му кажа да ѝ се довери: знаех, че трябва да вземе това решение сам.
Най-накрая той склони и кимна в знак на съгласие.
Застанах до огъня и загледах как Изолда изхлузи ботушите му и ръцете ѝ внимателно посегнаха към порязаното място на крака му.
— А, изглежда, че си разтегнал шевовете — каза тя. — Кърви доста. Мога да излекувам това, Томас.
— Вие… как? — попита Томас и сбърчи нос. — С още шевове ли?
— Не с шевове. С моята магия.
— Не. — Той се дръпна от нея. — Не, не. Моят татко… моят татко казва, че магията е зло.
Изолда още беше на колене до него. Но знаех, че усеща шока от думите му, сякаш беше хвърлил кал в лицето ѝ.
— Татко ти много ли знае за магията? — попита внимателно тя.
Томас скръсти ръце, като ме гледаше, сякаш бях начинът му да се измъкне от това. Пристъпих по-близо и седнах до него на дивана, за да взема студената му ръка в своята. Забелязах, че от стъпалото му капе кръв по пода и беше покапала и по роклята на Изолда.