— Защо имаше нужда да дойдеш с мен? — попита тихо Картие.
Томас се поколеба, а после каза:
— Защото съм ваш вестоносец.
— Има ли друга причина, Томас? Някоя, която се страхуваш да ми кажеш?
— Нееее.
Картие потри ръце и разбрах, че изпитва истинска агония, размишлявайки за това.
— Томас, искам да ми се довериш. Моля те, момче. Кажи ми истината, за да знам как да ти помогна.
Томас мълчеше. Зачопли завивката, а после измънка:
— Но Вие няма да ме харесвате повече.
— Томас — каза Картие толкова тихо, та разбрах, че думите му причиняват болка, — няма нищо, което би могъл да направиш, за да ме накара да не те харесвам.
— Мога ли все още да бъда Ваш вестоносец, ако Ви кажа истината?
Картие срещна погледа ми. Не знаеше, че Изолда знае, че Томас е тук. И ако Картие кажеше да, щеше да излъже Томас. Не той беше човекът, който да гарантира за живота на Томас: а Томас, по заобиколен начин, молеше именно за това. Но ако Картие кажеше не, Томас най-вероятно щеше да откаже да му се довери.
— Обещавам, Томас — каза той и погледна момчето. Почти не можех да дишам, докато го слушах как дава тази клетва. — Винаги ще бъдеш мой вестоносец, докато искаш да бъдеш.
Картие искаше Томас да оцелее, да се изплъзне от съдебния процес.
И ако поискаше от мен да му помогна да скрие Томас от кралицата… щеше да ми се наложи да му се противопоставя. Чувствах се разкъсвана между двамата и се наложи да вляза по-навътре в стаята и да седна в един стол, неспособна да стоя права.
— Исках да дойда с Вас, защото сестра ми е тук — призна Томас шепнешком.
— Сестра ти?
— Да, милорд. Когато стана битката, той… искам да кажа, аз се опитах да ѝ кажа, да я убедя да дойде с мен. Защото знаех, че може да си имаме неприятности. Татко и дядо.
— Кои са баща ти и дядо ти, Томас? — попита Картие.
Безмълвно се напрегнах, с ръце, опрени на страничните облегалки: ноктите ми се забиха в дървото.
— Дядо ми е — беше — кралят — отвърна Томас, съкрушен. — Баща ми е принц Деклан. А името ми не е Томас. А Юън.
Почувствах как ме сковава мраз и не можах да потисна потреперването. Юън ме гледаше с огромни, скръбни очи.
— Мразите ли ме сега, мистрес Бриена?
Не можех да понеса това. Изправих се и се преместих от другата му страна, като взех ръката му в своята.
— Не, съвсем не, Юън. Ти си мой приятел и мисля, че си смело момче.
Това сякаш го утеши и той погледна обратно към Картие:
— Сестра ми е в тъмницата. Трябва да я измъкна.
Картие прокара неспокойно ръка през косата си. Знаех, че се мъчи да запази самообладание, да остане спокоен. Челюстта му бе стисната, което означаваше, че пресява възможните отговори.
— Как се казва сестра ти? — попитах кротко, за да дам на Картие още малко време да оформи отговора си.
— Кийла. По-голяма е от мен с две години. И се обзалагам, че Томас може да Ви помогне, милорд.
— А кой е истинският Томас, Юън? — попита Картие.
— Той е тан на дядо ми, но винаги е бил мил към мен — отвърна Юън. — Тъкмо той ми помогна да избягам по време на битката. Даде ми няколко медни монети и ми каза къде да отида: да отида на север, в замъка Брай и да се представя с неговото име, та никой да не разбере кой съм всъщност.
— В такъв случай къде мога да намеря Томас?
Юън сви рамене:
— Не зная, милорд. Предполагам, че може да е мъртъв, загинал по време на битката.
Размених предпазлив поглед с Картие. Ако тан Томас се беше сражавал срещу нас, наистина беше или мъртъв, или в тъмницата.
— Не мога да ти давам обещания, Юън — каза най-накрая Картие с напрегнат глас. — Сестра ти е задържана в тъмницата със семейството ти. Не зная колко мога да направя…
— Моля Ви, милорд! — избухна Юън. — Моля Ви, помогнете ѝ! Не искам да я убият!
— Шшт. — Опитах се да го успокоя, но Юън се измъкна със сила от ръцете ми и коленичи пред Картие.
— Моля Ви, лорд Ейдън — изрече умолително той. — Моля Ви. Никога повече няма да проявявам неподчинение към Вас, ако я спасите.
Картие посегна към ръцете на Юън и го издърпа обратно на крака. Сигурно беше осъзнал, че Юън вече не куца: взря се в босото стъпало на Юън, преди да се застави да вдигне поглед към момчето.
— Никога не е добре да даваме обещания, които не можем да спазим. И макар че не мога да се закълна, давам дума, че ще направя всичко, което мога, за да спася сестра ти. Стига ти да дадеш дума, че ще останеш в стаите ми скрит и тих, Юън. Никой не трябва да знае, че си тук.
Юън закима ожесточено.
— Давам думата си, милорд. Никой няма да узнае. Бива ме да се крия.