— Да, знам. — Картие въздъхна. — Е, отдавна вече трябваше да си в леглото. Трябва да дойдеш с мен в покоите ми.
Тримата се изправихме. И въпросите сигурно са личали ясно в очите ми, защото Картие помоли Юън да излезе от спалнята за момент.
— Смяташ, че е най-добре да остане в твоите стаи? — прошепнах, опитвайки се да скрия тревогата си. Исках да се доверя на Картие, но какво, ако той предпочетеше да скрие Юън? Какво щях да кажа на Изолда?
— Какво мислиш, Бриена? — Той пристъпи близо до мен, за да може да изкриви почти незабележимо устни и да шепне право в ухото ми. Гласът му стопли косата ми, когато попита: — Кралицата знае, че той е тук, нали?
— Иска да говори с мен за него утре сутринта — прошепнах в отговор. — За да потвърди кой е.
— Тогава нека го направя, Бриена.
Облегнах се назад, за да го погледна в очите.
— Мога да си представя, че Изолда води душевни борби, за да вземе решение тази вечер — продължи Картие: гласът му не беше много по-силен от леко бръмчене. — Какво да прави с детето на заклетия си враг.
— А ти какво би направил?
Той се взря в мен за миг, а после каза:
— Готов съм да направя всичко, каквото ми нареди. Тя е моя кралица. Но искам шанс да поговоря с нея за това, да я убедя така, както смятам за най-добре.
Не можех да го виня за това: да иска възможност да говори насаме с Изолда, да се опита да опази живота на Юън.
Нито пък можех да възпра сълзите, които напълниха очите ми. Не знаех откъде дойдоха, навярно от скрит извор в сърцето ми, извор, който тежкото положение на Юън току-що беше създало в мен.
Опитах се да се извърна, преди Картие да забележи, но той взе лицето ми в ръце и ме задържа пред себе си.
Една сълза се стече в тънка струйка по бузата ми. Картие я целуна, и начинът, по който ръцете му галеха косата ми, начинът, по който сърцето ми затуптя и се изпълни с възбуда… ако Юън не беше в съседната стая, не знам какво щеше да се случи между нас, макар че можех да си представя. Вече си го бях представяла.
Когато той ме погледна, видях в очите му същото: това неутолимо желание между нас да не стои нищо, освен нощта, звездите над нас, които прогаряха тайни в зората.
И въпреки това реалността бе като плисване на студена вода в лицето ми. Защото ето ни тук с дете от дома Ланън между нас, с надвиснал над нас съдебен процес, с очакваща ни несигурност.
Запитах се дали някога ще има време за мен и него.
— Лека нощ, Картие — прошепнах.
Той си тръгна без нито дума повече, веднага щом се увери, че коридорът е пуст, с Юън в сянката му.
И внезапно останах сама.
Четиринайсет
Веднъж Ланън, завинаги Ланън
Картие
Два дни до процеса
Онази нощ не спах. Отстъпих леглото на Юън, а аз се изпънах на дивана и гледах как огънят догаря до жарава и мислих до късно през нощта. Мислех си какво ще кажа на Изолда, как да я убедя да остави това дете живо. А после вече не ставаше дума само за Юън: а вече и за Кийла.
А до процеса оставаха само два дни.
Когато изгря зората, вече знаех, че трябва да говоря с Изолда, а после да разговарям с Кийла в тъмницата.
Посетих кралицата в средата на сутринта, след като се уверих, че Юън ще стои кротко в стаите ми с купичка овесена каша и една книга, която бях избрал от библиотеката.
— Но аз не мога да чета, милорд — беше се оплакал Юън при вида на масивната книга.
Думите на момчето ми причиниха такава болка, сякаш беше забило кама в стомаха ми.
— Тогава разглеждай картинките — бях отговорил и бързо си бях тръгнал, преди да задам още въпроси, целящи да науча нещо за детството му.
Биеше ли те баща ти, Юън? Дядо ти гладен ли те държеше? Затова ли не обичаш да бъдеш сам в тъмното? Защо никога не са те учили да четеш?
Чаках да се срещна с Изолда в солария на кралицата — помещение, от което все още премахваха следите от присъствието на Ланън. Сега стените бяха голи — преди бяха отрупани с разклонени еленови рога и окачени животински глави — и се запитах дали кралицата ще поръча на тъкачките на Журден да изтъкат гоблени за украса на стените.
— Искали сте да говорите с мен?
Обърнах се и видях Изолда да влиза в помещението.
— Да, лейди.
— Всъщност току-що се върнах от друга среща на четири очи — каза кралицата и пристъпи няколко крачки по-близо. — С лейди Гроня.
— О? В такъв случай вярвам, че срещата е минала добре?
Изолда се усмихна:
— Да.
— И тя съгласи ли се да Ви подкрепи напълно?
— Всъщност не разговаряхме за подкрепа или съюзи.