Бях свършил. Имах последната дума, бях издълбал последната резка.
Изправих се и се запътих към вратата, като прибрах камата си и сгънах и разгънах схванатите си пръсти. Почти бях стигнал до вратата на килията и се канех да почукам, за да ми отворят, да се махна от тази помийна яма, когато гласът на Деклан Ланън разцепи тъмнината, гонейки ме по петите.
— Забравяш нещо, Ейдън.
Спрях, но не се обърнах.
— Веднъж Ланън… завинаги Ланън.
— Да. Майка ми доказа това, нали?
Излязох от килията, но смехът на Деклан, думите на Деклан, ме преследваха дълго, след като се върнах на светло.
Петнайсет
Братя и сестри
Бриена
Два дни до процеса
— Зная, че няма да бъда изправен на съд като другите от дома Ланън — каза Шон Аленах, докато вървеше до мен в градините на замъка. — Но това не значи, че моят дом не бива да си плати за стореното.
— Съгласна съм — отвърнах, наслаждавайки се на утринната светлина. — Зная, че веднага щом този процес приключи, Изолда ще се срещне с теб по въпроса за обезщетенията. Смятам, че се надява да се погрижи твоят дом да плаща на дома Маккуин през следващите двайсет и пет години.
Шон кимна:
— Ще направя каквото тя смята, че е най-добре.
Умълчахме се, всеки от нас вглъбен в собствените си мисли.
Шон беше роден три години преди мен. Имахме общ баща — Брендан Аленах, — но повече от името и кръвта започвах да осъзнавам, че споделяме надежда за това в какво можеше да се превърне нашият покварен дом. Че домът Аленах може да бъде изчистен от греховете.
Изпитах облекчение, че Шон пристигна в кралския град точно както беше обещал на кралицата, след като тя го излекува на бойното поле, и ме потърси веднага след пристигането си.
— Питам се дали кралицата ще сметне за нужно да изправи дома Аленах на съд — обади се Шон, прекъсвайки мислите ми.
Ако Брендан Аленах не беше убит от Журден на бойното поле, домът Аленах със сигурност щеше да бъде изправен на съд, подобно на членовете на дома Ланън: Брендан Аленах щеше да отиде на дръвника. И въпреки че Шон беше дал подкрепата си на кралицата, бе убеждавал баща си да се предаде по време на битката, не се съмнявах, че Изолда ще свика нов процес след коронацията си — за домовете Аленах, Каран и Халоран.
Въпреки всичко още не исках да споменавам това. Спрях: градината около нас беше повехнала от дългогодишното занемаряване по време на управлението на дома Ланън.
— От теб и твоите хора ще бъдат поискани не само пари и стоки, Шон. Беше прав, когато ми писа миналата седмица: Ще трябва да посееш в дома си нови мисли, убеждения, които постепенно ще се превърнат в доброта и милосърдие, а не в страх и жестокост.
Той срещна погледа ми: двамата не си приличахме много, с изключение на високото и стройно телосложение, но усещах, че между нас има притегляне, каквото винаги ще има между братята и сестрите. И това ме подсети за Нийв, която бе както моя сестра, така и на Шон. Дали знаеше за нея? Част от мен вярваше, че той няма понятие, че има друга полусестра, защото тъкачките на Журден я бяха пазили зорко през годините. А част от мен копнееше да му каже, че не сме само двама, а трима.
— Да, напълно съм съгласен — отговори Шон тихо. — И каква задача ще бъде това, след водачеството на баща ми.
Звучеше объркан и аз взех ръката му в своята.
— Ще действаме стъпка по стъпка. Мисля, че ще ти е от помощ да намериш в дома си съмишленици — мъже и жени, — на които можеш да се довериш и да ги определиш за водачи — казах.
Той се усмихна:
— Предполагам, че не мога да те помоля да се върнеш и да ми помагаш?
— Съжалявам, Шон. Но е най-добре сега да остана с хората си.
Не исках да му казвам, че трябва да съм възможно най-далече от дома Аленах и земите им, че онова, което бе най-нужно, освен да закрилям и подкрепям кралицата, бе да остана с Журден и хората му.
— Разбирам — каза той меко и кимна.
Погледнах надолу към ръцете ни, към ръба на ръкавите му. Носеше цветовете на Аленах — червеникавокафяво и бяло, с избродирания на гърдите скачащ елен. И въпреки това… китките му. Беше ми омразно да си го представя, но какво, ако брат ми беше белязан? Какво, ако носеше на китката си татуирания полумесец точно под ръкава си? Имах ли право да го потърся?
— Какво мислиш за сключването на съюз? — попитах тихо.
Шон вдигна очи към моите:
— Възнамерявам да се закълна във вярност на Изолда преди коронацията ѝ.