— А тановете ти? Ще те подкрепят ли в това?
— Четирима от тях ще ме подкрепят. Не съм особено сигурен за другите трима — отвърна той. — Не забравям факта, че роптаят по мой адрес, когато ми видят гърба. Че несъмнено ме смятат за слаб: че според тях ще е лесно да бъда премахнат и заменен.
— Биха ли се осмелили да заговорничат срещу теб, Шон? — попитах: в тона ми припламна гняв.
— Не зная, Бриена. Не мога да отрека, че разговорите им се съсредоточават около твоето завръщане при дома Аленах.
Бях безмълвна.
Шон ми се усмихна тъжно и стисна ръката ми.
— Мисля, че те смятат за по-важна от мен, защото си била единствена дъщеря на Брендан. А една дъщеря струва колкото десетима синове. Но нещо повече… докато ти заговорничеше и събори от власт един тиранин, аз си седях бездейно у дома в замъка Дамхан, оставяйки баща ми да тъпче собствените си хора.
— Тогава трябва да направиш нещо, Шон — казах. — Първото, което искам да направиш, е да премахнеш полумесеца от герба на Аленах.
— Какъв полумесец? — Той само примигна към мен озадачен и осъзнах, че е бил в пълно неведение за участието на баща ни.
Поех си дълбоко дъх:
— След процеса се върни в замъка Дамхан — казах и пуснах ръката му, за да можем да продължим да вървим. — Искам да събереш седемте си танове в залата пред всичките си хора. Накарай ги да си вдигнат ръкавите и да положат ръце върху масата, с длани към небето. Ако носят на китките си татуиран полумесец, искам да ги отпратиш. А ако и седемте носят знака, намери седем нови танове, седем мъже или жени, на които имаш доверие и ги уважаваш.
— Не съм сигурен, че разбирам — каза брат ми. — Този знак с изображение на полумесец…
— Означава вярност към дома Ланън.
Той мълчеше, залят от всички заповеди, които му давах.
— След като прочистиш тановете си — продължих, — искам отново да свикаш в голямата си зала всички от дома Аленах. Свали герба и изрежи знака на полумесеца. Изгори го. Поръчай да изработят нов герб, където знакът е премахнат. Кажи на хората си, че смяташ да се закълнеш във вярност на Изолда преди коронацията ѝ и очакваш да последват примера ти. Ако това ги притеснява, трябва да дойдат да говорят с теб. Трябва да ги изслушаш, разбира се. Но освен това бъди твърд, ако се противопоставят на кралицата.
Шон изсумтя. Отначало си помислих, че ми се подиграва, и рязко вдигнах поглед към него. Той се усмихваше и клатеше глава.
— Мисля, че тановете ми са прави, сестро. Ти си далеч по-способна да предвождаш този дом, отколкото аз.
— Подобни убеждения няма да те отведат далече, братко — отвърнах, а после смекчих тона. — Ще бъдеш по-достоен лорд, отколкото Брендан Аленах някога е бил.
Точно се канех да го попитам нещо повече за тановете му, когато Картие ни пресрещна на тревата, с риза, покрита с размазани петна, сякаш се беше облягал на мръсна стена: косата му беше сплъстена, а кичурите ѝ — оплетени. Мигновено ме обзе тревога: сигурно бе водил дълъг разговор с Изолда за Юън и този разговор бе поел в неприятна посока.
— Имаш ли нещо против да я отмъкна засега? — обърна се Картие към Шон.
— Не, ни най-малко. И без това имам аудиенция с кралицата — каза брат ми и кимна с глава, оставяйки мен и Картие на вятъра и облаците.
— Нещо не е наред ли? — попитах настойчиво. — Какво каза Изолда?
Картие хвана ръката ми и ме поведе далече от откритото пространство на градината, към една закътана сянка.
— Изолда ми повери Юън, за да го пазя. Трябва да го държа скрит, докато процесът приключи. — Той бръкна в джоба си и извади сгънат лист хартия. Гледах как го разгъна, разкривайки красива илюстрация, на която бе изобразена принцеса. — Има нещо, за което трябва да те помоля, Бриена.
— Какво е необходимо да направя?
Картие погледна надолу към илюстрацията, а после бавно я предаде в ръцете ми.
— Необходимо ми е да отидеш да говориш с Кийла Ланън в тъмницата. Юън откъсна тази страница от една книга, като каза, че му напомняла за времето, когато Кийла искала да бъде принцесата от планината. Мисли, че ако ти отидеш при нея с това съобщение, тя ще ти се довери и ще те изслуша.
Огледах илюстрацията. Беше прекрасна: изобразяваше принцеса, покачена на кон, със сокол, кацнал на рамото ѝ.
— Да отида ли сега? — попитах, чувствайки погледа на Картие върху лицето си.
— Още не. Има нещо друго. — Той хвана отново ръката ми и ме поведе обратно към крилото за гости на замъка. Оставих го да ме отведе в стаята си и именно там видях за пръв път списъка с оплаквания срещу Кийла.