— Да, но можем ли да имаме доверие на охраната ти? — осмели се да попита Журден.
Лорд Бърк се раздвижи неспокойно. Охраната на кралицата се състоеше от мъже и жени от неговия дом. Наистина се бяха доказали пред нас, но това не потушаваше напълно безпокойството ни, че някои може да бъдат убедени да минат на страната на врага.
— Онзи главен тъмничар, който Ви предаде — каза лорд Бърк. — Той беше Ланън, не Бърк. И мога да се закълна, че мъжете и жените, които Ви предоставих като охрана, са надеждни. Никой от тях не носи знака на полумесеца.
— И Ви благодаря за това, лорд Бърк — побърза да каже Изолда. — Вашите жени и мъже са ни огромна подкрепа и помощ, откакто се върнахме.
По вратата на залата на съвета се разнесе тихо колебливо потропване.
Изолда кимна на баща си, който махна от картата знаците, бележещи защитените къщи на Ланън, преди да отвори вратата.
Шон Аленах стоеше неловко на прага с лист хартия в ръце.
— А, Шон. Заповядай, ела при нас.
— Простете, че ви прекъсвам — каза той, като влезе в стаята, — но мисля, че имам нещо, което може да Ви е от полза, лейди. — Той протегна листа към нея и Изолда го пое.
— Къде попаднахте на това, лорд Шон? — Тя почете съдържанието, после бавно остави това, което приличаше на много кратко писмо с наклонен почерк.
— Съжалявам да кажа, че беше у слугата ми. Писмото е адресирано до него. Нищо не показва кой го е написал.
— Какво е това писмо? — попита Журден и от рязката нотка в тона му разбрах, че има на Шон Аленах не по-голямо доверие, отколкото аз.
Изолда пусна писмото да обиколи масата. Един по един го прочетохме. Аз бях последен и интересът ми се разпали едва при последното изречение. В зависимост от времето днес, може би ще трябва да отложим срещата.
Долната част на буквата В беше запълнена с мастило. Приличаше на знак във форма на полумесец.
— Слугата ти знае ли, че това писмо е у теб? — запита Изолда.
— Не, лейди.
— Къде е слугата ти… казваше се Дейли Аленах, нали? Къде е Дейли в момента?
— В кухните на замъка, храни се заедно със слугите — отвърна Шон.
Спогледах се с Журден. Още един предател, верен на Ланън, в замъка, движещ се свободно наоколо.
Люк взе един лист от тестето хартия до лакътя си, за да препише писмото, дума по дума, а после върна оригинала на Шон.
— Знам, че повечето от вас ми нямат доверие заради баща ми — каза Шон. — Но когато казвам, че от цялото си сърце желая да помогна, наистина го мисля. Кълна се в честта си и в името си, което напоследък не значи почти нищо. Каквото и да мога да направя, за да ви помогна в откриването на членовете на дома Ланън, ще го направя.
Брейдън Кавана имаше вид сякаш се кани да каже нещо подигравателно, но Изолда се обади, преди баща ѝ да успее:
— Лорд Шон, ще ни бъдете от голяма помощ, ако върнете това писмо при вещите на слугата си, преди да осъзнае, че липсва. Ако се появят още писма, съобщете ни незабавно. Междувременно бих Ви помолила да си отбелязвате подробно къде ходи Дейли Аленах, дори по ваша заповед.
Шон кимна, сложи ръка на сърцето си и си тръгна, оставяйки шестима ни да дешифрираме какво означава това странно писмо.
— Фаворитите на Ланън си кореспондират — каза Люк.
— И един от тях е слугата на лорд Аленах — добави Брейдън. — Какво ни говори това за доверието?
— Шон Аленах се доказа пред мен — заяви кралицата. — Противопостави се на баща си в деня на нашия бунт, за да се бие за мен. Понесе рана от меч в гърдите, за да защити сестра си. С готовност бих го поканила да се включи в този кръг, ако знаех, че повечето от вас няма да се противопоставят ожесточено.
Мълчахме.
— Както си и мислех — отбеляза кралицата със сух тон. — Сега, ако белязаните със знака на полумесеца си пишат, може да ни отведат право до мястото, където се намира Деклан. Все още не искам да сплашвам Дейли Аленах, но може да се наложи да го проследим, ако не открием Деклан в една от защитените къщи днес.
Отново посегнах към преписа от писмото и го прегледах, като започнах да чета отвъд думите.
— Използват доста прост код. Ейлът пресъхна явно е предупреждение да странят от хана и може би кръчмата, тъй като се разкрихме в едното от тези места снощи. Можеш ли да ми донесеш малко на сутринта с овнешкото? явно е въпрос дали Деклан може да бъде държан в нова защитена къща. Колкото до времето… не знам за какво намеква това. Би могло да е всичко — от наблюдението ни, през вечерния час, до времето от денонощието, когато Деклан смята да тръгне.
— Което значи, че Деклан не се крие на едно място — отбеляза лорд Бърк. — И ще трябва да се придвижва нощем заради вечерния час.