Бях видяла миниатюрни късчета от това, проникващи през спомените, които бях наследила от Тристан.
Последният спомен бе за магическа битка, която ужасно се беше объркала. Начинът, по който небето почти се бе разцепило надве, ужасното треперене на земята, неестественият начин, по който оръжията се бяха обърнали срещу онези, които си служеха с тях. Беше ужасяващо и отчасти разбрах защо Тристан бе решил да убие кралицата и да ѝ отнеме камъка.
И въпреки това… не можех да си представя Изолда да стане кралица, чиято магия се покварява, кралица, която не може да контролира дарбите и силата си.
— Бриена?
Вдигнах поглед към Журден, несигурна колко време съм седяла на масата, отдавайки се на спомени. И тримата мъже се взираха в мен и чакаха.
— Имаш ли някакви мисли относно магията на Изолда? — попита баща ми.
Замислих се дали да споделя онзи разговор с кралицата, но реших, че ще запазя в тайна страховете ѝ.
— Магията на Изолда подпомага изцеляването — казах. — Не мисля, че е нужно да се страхуваме от нея. Историята ни е показала, че магията на Кавана излиза от контрол само в битка.
— И въпреки това, колко голям е сега домът Кавана? — попита брат ми. — Колко Кавана са останали и дали ще са със същата нагласа като Изолда и баща ѝ?
— Гилрой Ланън бил твърдо решен да ги унищожи, повече отколкото всеки друг дом — каза Журден. — Убивал по един Кавана на ден в началото на царуването си, като ги обвинявал в измислени престъпления, превръщайки това в забавление. — Той направи пауза опечален. — Не бих се изненадал, ако са останали само шепа членове на рода Кавана.
Четиримата се умълчахме и аз загледах как светлината на свещите се процежда по мозайката със сокола и улавя блясъка на камъните.
— Мислите ли, че Ланън е записвал имената им? — попита Картие. — Би трябвало да бъдат прочетени като обвинения на процеса. Царството трябва да узнае колко животи е отнел.
— Не зная — отвърна Журден. — В тронната зала винаги имаше писари, но кой знае дали Ланън им е позволявал да записват истината.
Още мълчание, сякаш повече не можехме да намерим думи, за да говорим. Взирах се в списъка си, знаейки, че всъщност не бяхме измислили никакви сериозни планове тази нощ, и въпреки това изглеждаше, че поне сме поставили начало.
— Предлагам да се срещнем насаме с Изолда, когато се върнем в Лионес за процеса — каза най-накрая баща ми, нарушавайки тишината. — Можем да поговорим с нея повече за магията и да обсъдим как би предпочела да бъдат прочетени оплакванията ѝ.
— Съгласен съм — каза Картие.
Двамата с Люк кимнахме в знак на съгласие.
— Мисля, че това е всичко за тази вечер — каза Журден и се надигна. Картие, Люк и аз последвахме примера му, докато четиримата застанахме в кръг, с лица, наполовина огрени от светлината на огъня, наполовина в сянка. — Ще изпратя писмо на Изолда, за да я уведомя какво мислим за процеса, така че да може да започне да събира оплаквания в Лионес. Ще изпратя съобщения и до другите домове, за да подготвят оплакванията си. Единственото, което искам от вас тримата сега, е да останете нащрек, бдителни. Планирали сме бунт преди: би трябвало да знаем какво да търсим, ако поддръжниците на Ланън се осмелят да възпрепятстват плановете ни за короноването на Изолда.
— Мислиш ли, че ще срещнем съпротива? — попита Люк, раздвижвайки неспокойно ръце.
— Да.
Сърцето ми се сви при отговора на Журден: бях вярвала, че всеки меванец ще е преизпълнен с желание да види семейство Ланън съборени от власт. Но истината беше, че най-вероятно имаше групи хора, които крояха планове да провалят напредъка ни. Хора с изпълнени с мрак сърца, които бяха обичали Гилрой Ланън и му бяха служили.
— Една стъпка ни дели от връщането на кралицата на трона — продължи баща ми. — Най-голяма съпротива ще срещнем, без съмнение, в следващите няколко седмици.
— И аз смятам така — каза Картие: ръката му се доближи до моята. Не се докоснахме, ала почувствах топлината му. — Коронацията на Изолда ще бъде един от най-великите дни, които тази земя е виждала. Но това, че носи короната, няма да я предпази.
Журден ме погледна и разбрах, че си представя мен на нейното място — не като кралица, а като жена, взета на прицел.
Короноването на Изолда Кавана като законна кралица не беше краят на бунта ни. Беше едва началото.
Две
Диря от кръв
Картие
Територията на лорд Морган, замъкът Брай
В живота ми имаше време, когато вярвах, че никога няма да се върна в Мевана. Не си спомнях замъка, в който се бях родил, не помнех как е разположена и как изглежда земята, намирала се във владение на семейството ми в продължение на много поколения; не си спомнях хората, заклели се във вярност към мен, докато майка ми ме притискала към сърцето си. Онова, което помнех, беше кралство на силни влечения и изящество и красота, кралство, за което по-късно научих, че не е мое, макар че копнеех да бъде, кралство, което ме бе приютявало и пазило в продължение на двайсет и пет години.