— Което означава, че точно сега сигурно се е скрил в миша дупка — добави настойчиво Люк. — Трябва да ударим. Веднага.
Изолда се поколеба и разбрах, че ѝ липсва приносът на Бриена.
— Не искам никакви отклонения от плана — каза тя, като се взря във всеки от нас. — Лорд Маккуин, Вие ще отидете с петима воини при шивача. Лорд Бърк, Вие ще отведете своите петима при ковача. Лорд Лукас, Вие ще отидете с петимата си воини при бъчваря. А вие, лорд Ейдън, ще отидете с Вашите петима при касапина. Искате да Ви пуснат да влезете, претърсвате сградата и си тръгвате, ако Деклан го няма. Ако е там, нареждате на зачисления ви стрелец с лък да изстреля напоената с отрова стрела, за да го повали. Безопасността на Юън и Кийла е от първостепенна важност, така че внимавайте изключително много с всяко свое действие. Не искате да сте тези, които ще се върнат и ще ми кажат, че децата са пострадали по време на посещението ви там, дори ако е само драскотина.
Изчаках за миг, за да оставя указанията ѝ да попият в ума ми, а после повиших тон:
— Лейди? Искам да попитам дали един от моите петима воини може да е от дома Ланън.
Всички ме погледнаха стъписани. Всички, с изключение на Изолда, която се вгледа в мен с интерес.
— За кой Ланън говориш, Ейдън?
— Бих искал да изведа от подземията тан Томас Хейдън, за да ми помогне в тази мисия.
— Да не си изгубил ума си, Морган? — кресна лорд Бърк. — Как изобщо можеш да му имаш доверие?
Облегнах се на масата.
— Виждате ли, именно тази умствена нагласа ще разкъса тази страна надве. И да, няма да лъжа: мразя членовете на дома Ланън. Мразя ги толкова много, та понякога ми се струва, че това чувство ще изпепели костите ми. Но открих, че не можем да заклеймим всеки Ланън, приравнявайки го с Гилрой, Уна или Деклан. Под властта на този дом има добри хора, понесли огромни страдания. И имаме нужда от съюз с тях, за да прочистим покварените.
Стаята се изпълни с неловко мълчание.
— Ако извадя Томас Хейдън от подземията — започна Изолда, — какво уверение можеш да ми дадеш, Ейдън, че той ще те последва, че няма да се обърне срещу теб?
— Той държи много на Юън Ланън — отвърнах. — Именно благодарение на него Юън се е спасил в деня на бунта ни. Мисля, че Томас няма да изпита каквото и да било колебание, ако се стигне дотам да предаде Деклан, за да спаси Юън и Кийла.
— Не трябва да имаш съмнение, момче — каза Журден. — Не може да мислиш, че няма да се поколебае. Трябва да го знаеш със сигурност.
Хвърлих поглед към него, опитвайки се да потисна раздразнението си.
— Томас Хейдън е чичо на майка ми. Мой кръвен роднина е. — Това накара Журден да замълчи. Когато погледнах Изолда, се овладях и казах: — Доведете го от подземията и ме оставете да говоря отново с него. Ако преценя, че е твърде непредсказуем, ще го изпратя обратно в килията му.
Изолда кимна и другите мъже се надигнаха един по един, столовете им издадоха стържещ звук по каменните подове. Тръгнаха си, докато накрая останахме само кралицата и аз, чакайки пазачите да доведат Томас Хейдън.
И колкото по-дълго седях там, толкова повече се питах дали греша, дали не съм напът да допусна невъзвратима грешка.
Въведоха Томас в помещението, мърляв и примижаващ срещу светлината. Но той разпозна мен и Изолда и застана много тихо, вперил поглед в нея.
— Белязан ли си със знака? — попитах го.
— Ще трябва да ми свалите веригите, за да видите — каза той.
Станах, за да поискам ключовете от пазача, и сам отключих оковите му: камата бе в готовност, затъкната в колана ми, в случай че танът се опита да ме надвие. Но когато веригите се свлякоха от него, той просто застана в очакване на заповедите ми.
— Покажи ни китките си.
Той се подчини, като запретна опърпаните ръкави и завъртя китките си. Беше чист. Никаква следа от полумесец или дори от опит да премахне такъв от кожата си.
— Знам, че сигурно си чул суматохата в подземията вчера — казах му и той отново прикова млечносините си очи върху мен. — Че Деклан и Кийла избягаха. Деклан е на свобода в Лионес и на практика държи родните си деца като заложници. Смятам да поведа група от петима воини да издирим и върнем тук него, Юън и Кийла. И искам да знам дали ще се присъединиш към мен, дали ще ми обещаеш да ми помогнеш да ги намерим.
— А какво ще правите с Кийла и Юън, когато ги намерите? — попита Томас. — Ще им отсечете главите веднага след тази на баща им?
— Тан Томас — каза търпеливо Изолда. — Разбирам, че сте дълбоко загрижен за децата. Обещавам да направя всичко във властта си, за да ги подслоня и защитя, да намеря начин да ги помилвам.