— Да, мистрес Бриена. Основателна причина — отвърна сестра ми.
— Просто се инатиш, девойче — отвърна троснато Бета, но въпреки това неразбирателство долових привързаността ѝ към Нийв в тона на гласа ѝ. Дори начинът, по който гледаше младото момиче… суровостта на Бета сякаш се смекчаваше. — Правиш нещата по-трудни за другите предачки, които сега трябва да работят двойно повече, за да наваксат разликата.
— На другите предачки също не бива да им се налага да вършат тази работа — заяви твърдо Нийв. Нямаше да се разколебае, дори не и когато Бета я доведе пред дъщерята на лорда.
— Кажи ми каква е тази работа — помолих.
— Поръчка за изработване на гоблен — поде Нийв — от Пиърс Халоран.
Дори само звукът на името му ме напрегна.
— И отказвам да допринеса за това — продължи сестра ми с дързък блясък в очите. — Отказвам дори да го докосна заради начина, по който той се отнесе към Вас миналата седмица, когато смяташе, че стои над Вас.
Бях удивена от това, от нея и съпротивата ѝ, от предаността ѝ към мен. И се запитах, дали чувства родството между нас, дори без да знае, че съм нейна полусестра.
— И макар да разбирам това, Нийв — каза Бета строго, — ти си млада и не разбираш как действията ти ще се отразят върху целия дом Маккуин.
— Моля, обясни доводите си, Бета — казах.
Бета ми хвърли гневен поглед, сякаш невежеството ми ѝ беше омразно.
— Ако откажем изработването на този гоблен, който Пиърс поръча… това ще направи нещата много трудни за нас. През последните двайсет и пет години семейство Халоран бяха най-големите ни поддръжници.
— Поддръжници ли? — Ужасът ми започна да нараства.
— Да. Пазеха ни живи с покровителството си. Ако не бяха те, щяхме да умрем от глад под властта на Брендан Аленах. Разбирате ли, лейди Халоран има много разточителен вкус и купува само нашата вълна и нашия лен за гардероба си. През изминалите няколко десетилетия ни осигуряваше работа с поръчките си, а, разбира се, синовете ѝ също. Да им откажем внезапно сега… мисля, че това ще ни донесе неприятности в бъдеще.
Дадох си един миг да успокоя сърцето си, да обмисля отговора си.
— Разбирам тревогите ти, Бета. Но Брендан Аленах вече го няма. Давин Маккуин отново е единственият ти истински господар. И не е нужно да се свиваме от страх и да се подчиняваме на хора като семейство Халоран. Ние не сме в съюз с дома Халоран, така че не е нужно да се чувстваме задължени да им угодим.
Бета се изкиска, но това бе породено от злоба.
— А, виждате ли? Че как ще разберете? Понятие си нямате какъв беше животът през тъмните години, когато всяка сутрин се будех, без да съм сигурна дали ще доживея да видя залеза.
Думите ѝ ме смириха: беше права. Не знаех. Но освен това исках да ми се довери, да види, че излизаме от тъмните години.
— Може ли да говоря с теб насаме, Бета? — попитах.
Тя ме погледна предизвикателно — помислих си, че ще отхвърли молбата ми, — но ме изненада, когато кимна на Нийв.
Нийв и Торн, за когото почти бях забравила, се оттеглиха и ме оставиха сама с Бета.
За миг мълчахме, и двете смутени. Заслушах се в огъня, който пукаше в огнището: погледнах към светлината му, за да намеря в танца му нещо, което да ме окуражи. Но преди да успея да изрека и дума, Бета заговори.
— Нийв е моя внучка — подхвана тя, шокирайки ме още повече с признанието си. — Тя е единственото дете на дъщеря ми Лара. И затова съм готова да направя всичко по силите си да предпазя Нийв, защото в крайна сметка не можах да предпазя майка ѝ. И ако това означава да я принудя да работи по гоблена на Халоран, тогава ще го направя от обич, за да я предпазя да не ѝ се случи нищо лошо. И бих Ви помолила да я посъветвате да се откаже от тази съпротива, това лекомислие.
Мълчах, зашеметена от молбата ѝ.
— Не искам тя да бъде като Вас — изрече хрипливо тъкачката: думите ѝ бяха по-остри от нож, забил се в гърдите ми. — Не искам да си набива в главата разни големи идеи — че може просто така да предизвиква гнева на определени хора.
— В случай че си забравила, Бета — казах и слава на боговете, прозвучах спокойно, — Пиърс дойде при мен. Не аз отидох при него.
— И точно това не разбираш, Бриена! — Тя раздразнено вдигна ръце. — Не знам точно откъде идваш, но очевидно там си можела да правиш каквото пожелаеш без никакви последствия. Тук… е много различно.
— Значи, искаш да наредя на Нийв да действа в разрез със съвестта си? — възразих. — Не мисля, че това е правилно, Бета.
Бета изпухтя, но не каза нищо и се запитах дали не проявяваше уважение към мен, поне мъничко. Най-накрая станах от стола на баща си и приковах поглед в нея.