— Имаме ли следа? — попитах, мъчейки се да не изоставам.
— Слугата на Шон Аленах има ново писмо. Побързай, тук вътре. — Люк отвори вратата към залата на съвета, където огънят гореше в средата на масата и се бяха събрали останалите.
Лицето на Шон бе странно пребледняло, когато ме погледна. Помислих си, че е от светлината на огъня, че това е някаква игра на сенките по лицето му. Докато не забелязах, че Журден бе заровил лице в ръцете си, сякаш беше изгубил решимостта си.
Първият ми страх беше, че са открили телата на Юън и Кийла.
Погледнах право към Изолда, която стоеше безмълвна като статуя, и я попитах настойчиво:
— Какво се е случило? Нещо с децата ли?
Лорд Бърк просто ми подаде писмо.
Не срещнахме проблеми, но има промяна в плановете. Споменатият преди избраник няма да идва тази есен. Бихме предпочели да приемем Розали. Приготви се да изпратиш много вино и хляб.
Свих рамене и го прочетох отново.
— Добре. Защо това хвърля всички в тревога?
Журден все така не помръдваше, затова погледнах към Люк, но той се беше обърнал с гръб и гледаше към стената. Дори Изолда не искаше да ме погледне в очите, нито пък баща ѝ. Лорд Бърк внимателно взе писмото от вдървените ми пръсти, докато накрая нямах избор, освен да спра поглед върху Шон Аленах.
— Шон?
— Мислех, че знаеш — изрече дрезгаво той.
— Че съм знаел какво? — процедих нетърпеливо.
— Коя е Розали.
Умът ми мигновено запрехвърля имена, лица, хора, които бях познавал във Валения. Защото Розали беше валенианско име. Накрая вдигнах раздразнено ръце и признах:
— Нямам представа. Коя е тя?
Шон хвърли поглед към Журден, който все още не помръдваше. Бавно, сякаш се страхуваше от мен, Шон хвърли поглед към мен и прошепна:
— Розали се е казвала майката на Бриена.
Отначало ми се прииска да отхвърля подобно твърдение — Шон Аленах не знаеше нищо, — докато си дадох сметка, че не бях знаел името на майката на Бриена. А трябваше да знам едно такова име, трябваше да знам кой ѝ е дал живот, за кого тъгува тя, кого копнее да помни.
Но откъде Шон би знаел това?
Бях възмутен, докато нишките на живота на Бриена започнаха да се съединяват в трескавия ми ум.
Шон знаеше името, защото Розали някога бе гостувала в замъка Дамхан. Шон знаеше, защото Розали се беше влюбила в Брендан Аленах. Шон знаеше, защото Розали беше жената, за която Брендан Аленах беше искал да се ожени, понеже носела дъщеря.
Бихме предпочели да приемем Розали…
Розали бе кодовото име за Бриена.
— Не. — Посегнах да се облегна за опора на масата: отрицанието ми беше бързо, болезнено. Сякаш в гърлото ми беше заседнала кост. — Не, не може да бъде. Не може да имат предвид Бриена.
— Ейдън… — каза Изолда и това беше звукът на утехата, сякаш някой беше умрял и тя се опитваше да каже колко съжалява за загубата ми.
— Маккуин я изпрати у дома във Фин, за да е в безопасност — продължих да говоря несвързано и погледнах Журден.
Журден най-сетне смъкна ръце от лицето си и се втренчи в мен с кървясали очи.
— Маккуин… — прошепнах, но гласът ми пресекна, защото в този момент проумях причината, поради която не можехме да намерим Деклан Ланън. Защото Деклан Ланън вече не беше в Лионес. Деклан Ланън се беше измъкнал от града същата сутрин, когато замина Бриена. И сега изглеждаше, че полумесеците имаха планове да я заловят.
— Да — прошепна Журден. — Изпратих я у дома. За да е в безопасност.
Само дето тя не беше в безопасност. Ако в това откраднато съобщение имаше някаква истина… тя беше новата мишена. А ако Деклан и неговите хора, белязани със знака на полумесеца, наистина я заловяха, тогава щяха да се опитат да я използват като средство за оказване на натиск, да се спазарят с нас за живота ѝ.
Мислите ми се въртяха бурно: какво щеше да поиска Деклан в замяна за нея? Близките си? Свободата си? Кралицата?
— Къде е Дейли Аленах? — попитах, насочвайки вниманието си към Шон.
— Слугата ми избяга, лорд Ейдън — отвърна печално Шон. — Знае, че разполагам с писмата му.
Прииска ми се да размажа лицето на Шон в стената, когато чух това.
— Имаш ли вест от Бриена? — обърнах се към Журден. — Стигнала ли е във Фин?
— Получих новини от нея вчера — отвърна Журден. — Пристигнала е у дома благополучно.
Издишах бавно: вярвах, че щом си е у дома, тогава наистина ще е в безопасност. Намираше се в крепост, устояла на древни набези и сблъсъци между клановете. Беше заобиколена от хора, които мразеха семейство Ланън. Беше хитра и беше силна.