— Върви сега — прошепнах, като я побутнах леко, и Нийв се оттегли надолу по един от коридорите, като хвърли поглед назад към мен с тъмен блясък в очите, сякаш започваше да чувства невидимите нишки, които ни свързваха.
Върнах се в стаята на Лиъм и подадох на лечителката кошницата със звезден трън. Работехме мълчаливо заедно: смачкахме цветовете на ситен прах, който тя смеси с меда и направи мехлем. Беше закърпила лицето на Лиъм, докато ме нямаше, и ѝ помогнах да нанесе мехлема върху кръстосаните шевове на тана. Докато миех ръцете си, лечителката внимателно уви лицето му с чисти бинтове.
— Тези рани не са нанесени от звяр, мистрес Бриена — каза мрачно лечителката.
— Да, знам. — Поех си дъх с усилие, спомняйки си зловещото усещане, че в гората бе имало някой, който ме наблюдава, само преди час. — Имате ли нещо против да поседите с него за малко? Мога да дойда да Ви сменя по залез-слънце.
— Разбира се, господарке. — Тя кимна и аз бързо излязох, като повиках Тори да се срещне с мен в кабинета на Журден. Седнах в стола на баща си, докато шамбеланът стоеше пред мен и шаваше смутено.
— Сигурна съм, че тази сутрин, докато се грижех за Лиъм, сте събрали сведения за случилото се — заявих.
— Да, господарке. Лиъм отишъл на лов с Филип и Еймън — започна Торн. — Това не е необичайно. Тримата са близки и са ловували заедно много пъти през изминалите три седмици. Лиъм се върна на кон в замъка, едва крепящ се на седлото, улучен от стрела, с обезобразено лице. Мъжете, които помогнаха да го внесем във вътрешния двор, казаха, че успял да изхрипти само една дума. Звяр. Казал я два пъти, преди да изгуби съзнание, точно преди да пристигнете Вие, господарке. Докато Вие с Айла се грижехте за него, изпратих съгледвач да разбере къде са другите двама мъже. Намерили ги мъртви в северната ливада, също с обезобразени лица, но били пронизани дълбоко в коремите. Боя се, че… — Той се поколеба.
Зачаках с извита вежда:
— Боиш се, че какво, Торн?
Той хвърли поглед към петната кръв по мен и въздъхна:
— Боя се, че вътрешностите им бяха разпилени, по цялата трева.
За миг не казах нищо, взирайки се в сенките на стаята. Изпитах ужас от знанието, че онези двама мъже са умрели по такъв жесток начин. И макар че ми се искаше да се отдам на шока, знаех, че не можех да си го позволя.
— Един звяр не би ли изял мъжете, вместо да си играе с вътрешностите им?
Торн мълчеше, почти сякаш изобщо не бе помислял за това.
— Освен това що за звяр изстрелва стрели, Торн?
Шамбеланът се изчерви, възмутен:
— Защо ме питате такива неща, господарке? Откъде да зная? Просто Ви разказвам какво открих!
— А аз просто Ви въвличам в разговор, за да можем да разрешим тази ужасна загадка.
— Загадка ли? Никаква загадка няма тук — възрази той. — Това беше трагична злополука! Повечето мъже смятаха, че Еймън или Филип се е опитал да простреля звяра, който ги е нападнал, и стрелата му погрешка е рикоширала в Лиъм.
Възможно е, помислих си. Но отново нещо ми се струваше не както трябва. И аз се облегнах назад, мислейки си, че нещата не ми се бяха стрували правилни, откакто тръгнах от Лионес.
— У вас ли са перата на стрелата? — изненада ме с въпроса си Торн. — Ако сте склонна да ми ги дадете, мога да Ви кажа дали стрелата е била от нашите, или е на друг дом.
Надеждата ми се усили, а после бързо помръкна, когато си спомних как лечителката бе хвърлила стрелата в огъня, подразнена, че я бе счупила, без да иска.
— Не. Няма пера.
— Тогава не знам какво друго да Ви кажа, мистрес Бриена. Освен че дълбоко съжалявам, задето тъкмо Вие трябва да се занимавате с това. Баща Ви трябваше да прати у дома лорд Лукас.
Принудих се да потисна раздразнението си.
— Къде са телата на Филип и Еймън сега? — запитах, разтривайки болящите ме слепоочия.
— Съпругите им ги подготвят за погребение.
Трябваше да отида при тези съпруги, да им помогна с приготовленията. Изправих се и казах:
— Искам да изпратите група воини да разузнаят и претърсят околността, чак до границата между териториите. Започнете в източната гора, където расте звездният трън.
Той ме погледна навъсено:
— Но, господарке… защо?
— Защо ли? — Едва не се засмях. — Защото в границите на имота вилнее на свобода звяр и убива хората ни.
— Значи искате да рискувам живота на още от нас, за да го повалим? Най-вероятно е мечка и е избягала обратно в пещерата си. Вече огледах и Ви казах, че не намерихме нищо, освен телата на Филип и Еймън.
— Торн. Този звяр не е мечка. Човек е. Най-вероятно е от дома Халоран и най-вероятно има група съучастници със себе си. Намери ги и ми ги доведи. Разбираш ли?