— Къде е тази девойка? — попитах: дъхът ми образува облаче. — И коя е?
Торн се обърна да ме погледне. В този момент изглеждаше крехък и стар.
— В тъкачницата е. Не можах да я убедя за друго.
— Тъкачницата ли? — повторих като ехо. Поколебах се за миг — това ми се струваше нередно и странно, — но после си помислих колко голямо доверие имаше Журден на Торн: имаше му достатъчно доверие, за да го остави да ръководи и наглежда делата на замъка. И затова склоних да го последвам по пътеката надолу по хълма: тревата бе дълга и тънка под нас, къдреше се около ботушите ни. Вятърът изгаси свещта на Торн, така че се движехме само на светлината на луната и звездите.
Когато тъкачницата се показа като мастилено петно на фона на копринената нощ, забелязах, че в прозорците не свети. Сградата спеше като всички други.
Спрях: тъничка нишка страх дръпна сърцето ми надолу към стомаха.
— Торн?
Шамбеланът спря и се обърна да ме погледне. Видях в лицето му, че сега зад мен има някого, и преди да успея да посегна, за да извадя меча си, почувствах как едно острие предупредително докосва врата ми.
— Не мърдай, Бриена — прошепна в ухото ми Пиърс.
Не помръднах. Но сърцето ми се късаше на парчета.
— Защо? — Това беше всичко, което можах да кажа на Торн: измяната накара гърлото ми да се стегне.
— Искахме Лукас — каза Торн. — Затова поисках Лукас да се върне. Но баща ти беше достатъчно глупав да прати теб вместо това. Съжалявам, Бриена. Наистина съжалявам.
— Как можа да предадеш собствения си господар? — изхриптях, но после истината ме порази като удар в гърдите. Знаех точно какъв е Торн. И ми идваше да се изсмея, ядосана на себе си, задето не се вслушвам в собствените си съвети.
Нима не бях поръчала на Шон да повдигне ръкавите на седмината си танове, за да провери за знака?
Бях вярвала, че никой Маккуин не се е присъединил към полумесеците, но колко глупава бях да мисля, че покварата се разпространява само сред определени домове.
Ръката на Пиърс обгърна талията ми. Почувствах как откопчава презраменния ремък на меча ми и единственото ми оръжие се изхлузва от тялото ми. Чух как стоманата се приземява в тревата, запратена далече от мен.
— Баща ми ще те убие, когато открие това — казах, изненадана колко спокойно звуча.
Торн само поклати глава.
— Лорд Маккуин няма никога да узнае.
Пиърс ме събори на земята и натика парцал в устата ми, докато връзваше китките ми зад гърба. Все още виждах Торн, извисяващ се заплашително над мен, звездите тлееха в нощта зад него. Гледах как Пиърс му подаде кесия монети: видях как ръкавът на Торн се раздвижи, докато посягаше за нея, и се видя изрисуваният с туш полумесец, ясно очертан на китката му.
— Няма да получиш остатъка, докато размяната не бъде успешно извършена — каза Пиърс. А после рязко смъкна наметалото ми на адепт: студът премина по тялото ми, когато Торн неохотно взе в ръце наметалото ми, сякаш синият плат щеше да го ухапе.
Пиърс ме вдигна и ме метна на рамо, сякаш не бях нищо повече от чувал със зърно. Изпищях, но гласът ми бе заглушен от парцала в устата ми: заритах, опитвайки се да забия коляно в стомаха му, и той се препъна. Проснахме се на земята и аз побързах да се отдалеча с пълзене от него, като порязах коляното си на голям камък. Пиърс ме връхлетя, преди да успея да се изправя на крака, и ме удари през лицето. Зрението ми са замъгли, бузата ми пареше от болка: помъчих се да дишам, докато той ме влачеше навътре в гората.
Все още замаяна, се опитах да се ориентирам. Намирахме се на малко сечище, а там имаше каруца: четирима от хората на Пиърс се бяха събрали около нея и чакаха, оглеждайки ме студено. По късите горни дрехи на двама от тях имаше засъхнала стара кръв. Кръвта на Филип и Еймън — разбрах, и почувствах как в гърлото ми се надига жлъчка.
Гледах как Пиърс отметна чергилото на каруцата.
Отзад имаше чували със зърно. Имаше обаче и нещо друго: едно отделение под чувалите със зърно, умело скрито. Сърцето ми заблъска като чук, когато го видях, когато осъзнах, че Пиърс се кани да ме пъхне в напомнящата за ковчег тъмнина. С препъване се изправих на крака, тромава, понеже с вързани ръце не можех да пазя равновесие, и побягнах като обезумяла. Успях да мина през две туфи къпинак, преди Пиърс да ме настигне: пръстите му се провряха като змии в косата ми и ме дръпнаха обратно в ръцете му.
— Хитруша си ти, спор няма — подхвърли подигравателно той. — Фехин ме предупреди, че си такава, че ще е трудно да те хвана. Но този път те надхитрих, Бриена. — Отведе ме обратно при каруцата, вдигна ме и ме натика в тайното отделение: хората му се кискаха и го насърчаваха. После се облегна на каруцата, гледайки ме с наклонена глава, сякаш му доставяше наслада да ме вижда как се свивам в малкото пространство. — Принцът искаше кръв на Маккуин, не на Аленах. Но предполагам, че ще свършиш достатъчно добра работа.