Засуети се с един от чувалите със зърно над мен. Чух звън на стъкло и преди да успея да реагирам, Пиърс притисна към лицето ми влажен парцал, принуждавайки ме да вдишам изпаренията на нещо с киселинен мирис.
Възпротивих се, като се дръпнах по-назад в отделението, но пръстите ми взеха да изтръпват, а светът забави ход. Почти се бях предала на забвението, когато чух Пиърс да говори.
— Знаеш ли… ако не ме бе унижила пред дома на баща си, ако беше избрала да се съюзиш с мен… семейство Халоран щяха да изберат твоята страна. Щяхме да отхвърлим семейство Ланън сякаш са мръсни дрехи за пране. Щеше да си моя и щях да те закрилям, Бриена. Но виж се сега. Забавно е как се измества балансът на силите, нали?
Той дръпна парцала от устата ми и аз се опитах да изпищя отново. Но гласът ми отслабваше. Имах сили само да изхриптя:
— Къде ме водите?
— Водя те у дома — каза той с усмивка. — При принца.
Затвори ме в тъмнината. Почувствах как каруцата потреперва и потегля и се помъчих да остана с ясно съзнание.
Последната ми мисъл припламна точно преди да изгубя съзнание.
Щях да бъда предадена на Деклан Ланън.
Част четвърта
Разплатата
Двайсет и четири
Ултиматум
Картие
Територията на лорд Маккуин, замъкът Фин
Разбрах го в мига щом видях замъка на Журден да се появява през мъглата на бурята. Бриена я нямаше. Дръпнах поводите, за да спра коня си във вътрешния двор, точно зад Журден. Бяхме твърде закъснели и въпреки това Журден не го осъзнаваше.
Изолда дръпна поводите и спря коня си до моя: лицето ѝ беше опръскано с кал и дъжд. Бяхме яздили през нощта, почти без да спрем, за да стигнем до замъка Фин. И въпреки това все пак не бяхме стигнали навреме.
Кралицата погледна към мен, безмълвно нареждайки ми да последвам Журден в залата. И затова се подчиних, с пустота в гърдите, докато слизах и следвах Журден и Люк, когато се втурнаха във фоайето.
Останалите от групата ни — Шон, Изолда и охраната на Изолда — влязоха бавно, колебливо.
— Бриена? Бриена? — прогърмя гласът на Журден из замъка.
Хората на Маккуин се бяха събрали, тъкмо приключвайки със закуската. Светлината бе оскъдна дори тук, където огънят бумтеше в огнището и хвърляше слабо сияние по знамената на дома Маккуин. Хората стояха на групички с бледи лица, с широко отворени и мрачни очи. Имаше едно младо момиче със златиста коса и белези по лицето, което плачеше: скръбният ѝ плач беше единственият звук, който нарушаваше напрегнатата тишина.
— Къде е дъщеря ми? — попита Журден и тонът му бе заплашителен, като пукот на дърво, което всеки миг ще се разцепи през средата.
Най-после шамбеланът пристъпи напред. Гледах го как сведе глава, как положи ръка на сърцето си.
— Милорд Маккуин… боя се да Ви кажа…
— Къде е дъщеря ми, Торн? — повтори Журден.
Торн протегна ръце с дланите нагоре, празни, и поклати глава.
Журден кимна, но челюстта му бе стисната. Застанах до Люк и загледах как Журден хвана най-близката маса и я преобърна. Калаените чаши и чинии, блюдата с храна, напитките — всичко политна към пода, като се разливаше, дрънчеше и се трошеше.
— Изпратих я тук, за да е в безопасност! — изкрещя той. — А ти остави Деклан Ланън да я похити! — Той преобърна друга маса и сдържаността ми най-накрая се пречупи, когато видях как Журден се разпада, когато видях агонията по лицата на хората му.
Посегнах и хванах ръката на Журден над лакътя, като го поведох през тълпата горе до подиума.
— Донесете вино и хляб — заповядах на шамбелана, който изглеждаше зашеметен, когато затича към кухните. После натиснах Журден да седне в стола си: той положи глава на масата, изгубил решителността си, когато го обзе шокът.
Люк седна до баща си с пепеляво лице, но посегна да докосне Журден по рамото.
Най-сетне Изолда влезе в залата. Отново настъпи тишина, когато хората на Маккуин я видяха, мокра до кости и обрулена от бурята. Но тя влезе в залата грациозно и с достойнство и накрая стигна до стъпалата на подиума.
Обърна се да погледне мъжете и жените и се запитах как ще се обърне към тях, дали ще се разпали като Журден, или ще се втвърди като лед, както аз.
— Откога я няма Бриена Маккуин? — попита Изолда и гласът ѝ беше тих и кротък, за да измъкне отговори.