— Някой тук е верен на Ланън? — прошепна Люк.
Журден мълчеше. Ясно ми беше, че не знае, нито пък иска да подхвърля имена напосоки.
— Лечителката? — предположи Шон.
— Не — побърза да отрече Журден. — Не и Айла. Понесла е много страдания от дома Ланън.
— Тогава кой, Маккуин? — настоях кротко.
— Чакайте малко — каза Шон. — Продължаваме да смятаме, че Деклан е дошъл тук, че Бриена е предадена право в ръцете на Деклан. Но точно в момента Деклан е беглец. Трябва да се укрива.
Беше прав. Всички бяхме мислили в една посока.
— Елате — каза Журден и ни направи знак да го последваме. — Да отидем в кабинета ми.
Последвахме го надолу по коридора и там той поръча да запалят огън в огнището му и да донесат освежаващи напитки и закуски, които да подредят на масата. Веднага щом слугите си тръгнаха, Журден смъкна картата на Мевана от стената, за да я разгърне пред нас.
— Да започнем да мислим къде би се крил Деклан — каза той, като постави речни камъни в четирите ъгълчета на картата.
Четиримата се събрахме и започнахме да я оглеждаме. Погледът ми се насочи първо към територията на Маккуин. Земите му граничеха с шест други: планините на дома Кавана, ливадите на Морган, долините и хълмовете на Аленах, гората на Ланън, овощните градини на Халоран и реките на Бърк.
— Първите, които попадат под подозрение — каза Журден и посочи. — Ланън. Каран. Халоран. Аленах.
Шон се канеше да каже нещо, когато Изолда най-накрая се присъедини към нас: лицето ѝ беше забележимо бледо и изпито, сякаш нещо я болеше. Запитах се дали магията ѝ я изтощава, защото имаше вид сякаш я боли главата.
— Излекувах раните на Лиъм, но както казах по-рано, най-вероятно ще спи още няколко дни заради треската — каза тя и разтри слепоочието си, докато поглеждаше към картата.
Журден я осведоми за подозренията ни, че сред хората на Маккуин има изменник, и челото ѝ се свъси гневно.
— Очевидно би трябвало да подозираме дома Ланън — каза Изолда, като погледна територията на Ланън. — Деклан може да се крие навсякъде в границите на собствените си владения. А на кон това не е далече оттук, Маккуин.
— Това ми се струва твърде очевидно — възрази Люк. — Ами семейство Аленах? Не се засягай, Шон. Но слугата ти е бил верен на полумесеците.
Шон кимна мрачно:
— Да. Прави сме да подозираме моите хора.
— Подозираме ли Бърк? — осмели се да попита Люк.
Помислих си за лорд Бърк, на когото бе наредено да остане с бащата на кралицата, за да охранява останалите членове на семейство Ланън и да поддържа реда. Как през изминалите двайсет и пет години бе закрилял хората ми възможно най-добре, как се беше вдигнал да се бие редом с нас преди седмици.
— Лорд Бърк се би и проля кръвта си редом с нас — промърмори Журден и изпитах облекчение, че смята същото като мен. — Освен това публично се закле във вярност на Изолда. Не смятам, че би ни предал.
Тогава оставаше семейство Халоран.
Проследих с поглед територията им.
— Колко път има оттук до замъка Лера, Маккуин?
— Половин ден езда — отговори Журден. — Не мислиш…
— Това е много добра възможност — казах, досетил се накъде клонят мислите на Журден.
Прекъсна ни почукване на вратата. Журден прекоси стаята, за да отвори, и видях как Тори сложи един пакет в ръцете на лорда.
— Един от конярите току-що намери това в конюшните, милорд.
Журден взе пакета, затвори вратата в лицето на Торн и бавно се върна до масата, разкъсвайки хартията.
Най-напред с пърхане изпадна кратко писмо. Кацна на масата върху картата.
Прочетох съобщението: почувствах се сякаш ме уцели в сърцето.
Бриена Маккуин в замяна за Камъка на здрача, предаден единствено от Изолда Кавана, след седем дни, считано от днес, по залез-слънце, на мястото, където гората Майрена граничи с Долината на костите.
Ултиматумът на Деклан. Най-сетне беше пристигнал.
Но не повярвах на думите, докато не видях какво се гуши в пакета. Журден го взе в ръце и го вдигна към светлината и аз най-накрая оставих шока да ме погълне: най-накрая позволих на самообладанието си да рухне.
— Не — прошепнах. Свлякох се на колене, разливайки виното, което държах в ръце. То се разпростря като кръв по пода.
Аз бях избрал този нюанс на синьото, избрал бях тези звезди за нея.
И в този миг разбрах в каква ужасна опасност се намира: че Деклан Ланън щеше да я изтезава без значение дали ще се съгласим на размяната, само защото я обичах. Че ще я пречупи малко по малко, точно както бе сторил това на сестра ми, и всичко — заради мен.