Някакъв изтънчен инстинкт, завещан ни още от римляните, накара почти всички да се обърнат и да насочат поглед към тях — долавяше се внезапно породилото се усещане, че на арената са се срещнали двама гладиатори. Двама-трима от Сговорчивите с впити ръкави се примъкнаха по-близо.
— Един момент, господин О’Съливан — обади се Демпси. — Надявам се, че се забавлявате. Къде казахте, че живеете?
Двамата гладиатори си бяха лика-прилика. Може би Демпси имаше десетина излишни фунта. О’Съливан съчетаваше добро телосложение и бързина. Демпси се отличаваше с леден поглед, натрапчиво широка уста, несъкрушими челюсти, тен на красавица и хладнокръвие на шампион. Гостът показваше повече плам в своето презрение и по-малко желание да обуздае подигравателната си усмивка. Те бяха врагове според закона, написан още когато скалната маса е съществувала във вид на магма. И двамата бяха твърде бляскави, твърде могъщи, твърде несравними, за да делят превъзходство. Право да оцелее имаше само единият.
— Живея на Централна — отвърна О’Съливан нахакано, — и изобщо не е трудно да ме намериш у дома. Ами ти, ти къде живееш?
Демпси отмина въпроса с пренебрежение.
— Казваш, че фамилията ти е О’Съливан — продължи той. — Да, ама полицейският твърди, че досега не те е виждал.
— Той много работи не е виждал — отвърна любимецът на съботната вечеринка.
— По принцип — продължи Демпси дрезгаво-ласкаво — О’Съливан в този район се познават. Ти пристигна тук с една от дамите — членове на нашия клуб, и ние търсим възможност да ти се отплатим. Ако имаш родословно дърво, нека видим по него няколко исторически пъпки О’Съливан. Или може би искаш да ти го изтръгнем от корените?
— Какво ще кажеш да си гледате работата? — предложи О’Съливан любезно.
Очите на Демпси проблеснаха. Той вдигна вдъхновено палец, сякаш бе осенен от възхитителна идея.
— Сега разбрах — възкликна той сърдечно. — Беше просто малка грешка. Ти не си никакъв О’Съливан. Ти си просто маймун с навита на кравай опашка. Извинявай, че не те познахме от самото начало.
Погледът на О’Съливан засвятка. Той направи рязко движение, но Анди Гоън беше нащрек и хвана ръката му.
Демпси кимна към Анди и Уилям Макмаън, секретаря на клуба, и бързо се отправи към една врата в дъното на залата. Още двама членуващи в Дружеството на сговорчивите незабавно се присъединиха към малката група. Сега Тери О’Съливан бе в ръцете на Управителния съвет по статута и социалния арбитраж. Те разговаряха с него кратко и тихо и го изведоха през същата врата в дъното.
Това движение от страна на членовете на „Детелинов лист“ изисква известно разяснение. Зад залата на дружеството имаше едно по-малко помещение, наето от клуба. Там се разрешаваха лични проблеми, възникнали на дансинга, разрешаваха се по мъжки, с оръжията на природата и под надзора на Управителния съвет. От години никоя дама не можеше да заяви, че е била свидетел на сбиване по време на танците. Мъжкият състав на дружеството бе гаранция за това.
Демпси и Съвета си свършиха предварителната работа толкова чисто, че много от присъстващите в залата изобщо не забелязаха внезапния финал на безспорния триумф, пожънат от очарователния О’Съливан. Между тях бе и Маги. Тя се озърна за своя кавалер.
— Стана напечено! — рече Роуз Касиди. — Ти не видя ли? Демпси Донован гушна твоя фукльо и двамата изчезнаха с валсова стъпка към кланицата отзад. Как ти се струва новата ми прическа, Маг?
Маги притисна ръка до гърдите си, стегнати в корсаж от тензух.
— Отишъл е да се бие с Демпси? — промълви тя почти бездиханна. — Трябва да ги спра. Демпси Донован не може да се бие с него. О, Боже, той ще… Той ще го убие!
— И какво толкова те е грижа? — попита Роза. — На всяка забава има някои, дето се поступват, да не би да не е така?
Но Маги хукна навън, като с мъка криволичеше по лабиринта между танцуващите. Втурна се през вратата в дъното, озова се в тъмния коридор и се хвърли, стегнала рамо, в решително единоборство с вратата на другото помещение. Преградата не издържа и щом се озова вътре, Маги незабавно спря поглед върху сцената — членовете на Управителния съвет стояха наоколо с извадени часовници; Демпси Донован по риза танцуваше в обсега на своя противник с лека стъпка и ленива грация на съвременен боксьор; Тери О’Съливан стоеше със скръстени ръце и с убийствен поглед в тъмните си очи. Без да намалява устрема на своята поява, тя се хвърли напред с писък — скочи точно навреме, за да сграбчи и да увисне на ръката на О’Съливан, която се стрелна внезапно, и да изтръгне от нея дългото блестящо острие, което той бе извадил от дрехата си.