С кръв гяурска утолихме
жаждата си, ей Аллах!
Ний душмана поразихме,
и байрака си побихме
върху неговия прах!
С името на Мохамеда
мръсния стъпкàхме кръст!
Ей Аллах! Каква победа!
Черна кръв се вредом гледа,
знак на страшната ни мъст!
Българи! О сган робове!
Смърт ли креехте вий нам?
Тъй ли чупите окови?
Тъй ли вдигате ножове
срещу славния ислям?!
Вижте, как ви зле измачка
вас пророковият гнев!
Сичко ваше нам е плячка,
а момите ви — играчка
на добишкия ни кеф!
Ваште хубави градища
днес са страшен пущинак,
и въз техни пепелища
гарваните грачат! Вижте
Перущица и Батак!
Вий сте жертви поругани
и оставени на нас,
и от наште ятагани
кой ще смей да ви отбрани?
Кой ще се смили за вас?
Ей Аллах! Каква победа!
Цапаме в гяурска кръв.
Пущинак се вредом гледа
и гяурските му чеда
дразнят ни със нова стръв.
Скоро сичко ще се свърши!
Сичко ще да стане прах!
Ножът сичко ще довърши —
и огънят ще избърши
и последний знак от тях?
А Русия?!… От години
враг е наш непримирим!
Нека днес сеир да чини —
в нейни братя и роднини
как ще да я поразим!