Председателят даде едноминутна почивка. За да я използуват, Командира отпусна десния си крак и се облегна на човека, който нямаше какво да каже и който от своя страна с готовност подложи рамото си: тази картина беше толкова умилителна, че тричленката се просълзи. Ганей все така неуморно пишеше в бележника си. От време на време той вдигаше глава и погледът му се рееше из пространството на странната зала. Това обстоятелство като че смущаваше и озадачаваше тричленката, тъй като хората, които пристигаха от Космоса, имаха обикновено ясен и целенасочен поглед.
Само мрачният мъж с дългия нос гореше от нетърпение да вземе думата. Председателят забеляза това и прекрати почивката.
Мрачният мъж извади от пазвата си две дебели тетрадки. Прелисти ги набързо, понеже и без това притежаваше огромна и всеобемна памет, и ги захлопна.
— Преди всичко искам да заявя — почна той, — че никой не ми е възлагал допълнителната длъжност, която изпълнявах на кораба-звездолет „Паранойя“. Ръководило ме е единствено моето съзнание за дълг към земното кълбо.
— Вярваме — каза любезно председателят.
Мрачният мъж приглади назад своя алаброс, като се стараеше да увеличи височината на челото си.
— В такъв случай ето ви моите допълнения към току-що казаното. Първо. Тук присъствуващият бивш астробиолог на „Парансйя“ показа по време на пътешествието и някои други подозрителни особености, които за съжаление убягнаха от вниманието на Командира… Така например Командира отбеляза, че Ганей се оказа неподходящ за „Паранойя“. Но защо се оказа неподходящ? Като отговаряше на този въпрос, Командира се увлече от фактологията. Той не засегна съществената страна на въпроса, тоест проблема за тълкуването на известни проблеми в границите на допустимото… В сравнение с нарушенията на Ганей в тая област неговата слабост към мерената реч с всичките й последици е просто смехотворна по своята незначителност… И тъй, първо. Когато „Паранойя“ наближи околностите на Юпитер и нашата Земя поради пространствено необходими и безусловно детерминирани причини придоби вид на точица с размерите на една хилядна от светулката, в този именно момент Гакей се изказа неправилно и съвсем безогледно в смисъл, че на подобна светулка било невъзможно да живеят дори щиглеци; най-многото, каза той, тя могла да се обитава от някои видове инфузории… На моя въпрос — отде му идват подобни мисли — той отвърна, че му идвали от някакви космо… космологи… космогонически сравнения, в които земното кълбо играело известна роля. При това избухна във висок смях, с което нанесе допълнителна оскърбление на нашата родна Земя. Думите му, както и споменатият вече смях говореха определено за едно скептикоагностико-нихилистично отношение към познаваемостта и обладаемостта на Вселената… Второ. Опитах се да му обясня някои въпроси, свързани с мястото на инфузориите в развитието на вселенската култура. Но той, Ганей, се оказа невъзприемчив до такава степен, че смехът му този път прозвуча хомерично. Nota benel. Трето. Като видях, че усилията ми отиват на вятъра, намекнах му, че неговото държане не само хвърля сянка върху високата мисия на инфузориите, но би могло да причини затъмнение на собствената му репутация. А той рече: „Знаете ли, носът ви е необикновено дълъг. Не ви ли нарушава душевното равновесие?“ И още ме попита — какво собствено се опитвал да помирише моят нос в една космическа обстановка, състояща се от крайно разреден газ, който нямал нито цвят, нито вкус, нито мирис.
— Странни въпроси — рече председателят.
— Трябва да кажа, че аз ги разбрах — продължи мрачният мъж. Той се загърна по-добре в своята сива дреха и огледа панталона и обувките си, като че се съмняваше в тяхната достатъчна сивота. Но остана доволен. — Явната трансценденталност на тези въпроси показваше, че Ганей смесва „нещото в себе си“ и „нещото в мен“ с цел да ми повлияе отрицателно. Разбира се, това не му се отдаде. Което се потвърждава от тези две дебели тетрадки. Четвърто…
— Не е ли достатъчно? — попита председателят.
— Не. Едва сега стигаме до главното… Четвърто, ние кацнахме най-сетне на Четвъртата планета на Гама от съзвездието Кит. Тази планета бе целта на нашата експедиция, по-скоро средството за постигане на целта, както може да се види от нашия корабен дневник. Преди двадесет години, в момента на отлитането „Паранойя“, бе констатирано…