— И тъй аз апелирам да вникнете, доколкото е възможно, в мъдростта на нашето решение… Първо, относно Командира на „Паранойя“. Като разбрахме цялата сложност на отношенията в един звездолет, излетял толкова отдавна и с такава непосилна мисия, решихме: Командирът на „Паранойя“ да бъде подложен на кратко лечение от паранойя. На вашия език отпреди две хиляди години това означава, че той ще бъде освободен от длъжност, както и от представите за собствената му изключителност. Това ще бъде от полза за човечеството и за самия него.
Няколко минути Командира изглеждаше крайно озадачен. После кимна и отстъпи крачка назад. Председателят му се усмихна окуражително.
— Не се бойте. Лечението ви ще бъде съвсем безболезнено. Просто известно време ще наблюдавате някои загадъчни явления в Метагалактиката, за да се успокоите и да разберете величието на щиглеците като инвентар… След това ще бъдете приет в обществото.
Командира се поклони и направи още една крачка назад, като даваше преднина на колегите си от „Паранойя“. Но те не бързаха да се възползуват от преднината и също отстъпиха назад. Председателят се престори, че не забелязва тези размествания.
— По-сложен е случаят с гражданина философ — продължи председателят. — Докато болестта на Командира произтича от неговото служебно положение, тук работата опира до едни по-трайни насоки на мисълта — насоки, опасни за здравето на ближния и за самата мисъл като такава. Тези насоки са толкова по-опасни за съвременното човечество, понеже се съчетават с едно хипертрофично съзнание за дълг към земното кълбо и с липсата на каквато и да е следа от чувство за хумор.
— Кълна се в материята, нищо не разбирам — каза мрачният гражданин, без да се намръщи, понеже и без това бе намръщен.
— Именно — усмихна се председателят. — Тъкмо затова Комисията реши да понесете по-продължително дезоксирибонуклеиново лечение. Инак казано, нашите специалисти ще използуват твърдата рациация, за да изменят мъничко схемата на вашите характерологични наследствени качества, тоест схемата на ДНК и РНК. Това няма да ви навреди. Напротив, вие ще се отървете от някои натрапчиви идеи и от тетрадките си. Ще получите приятната възможност да продължите своя род в по-друго направление.
— Но това е насилие над личността ми!
— Но преди малко вие не отричахте насилието над личността. Даже сам ни препоръчвахте тежки наказания — усмихна се председателят. — Впрочем, нека се надяваме, че след напускане на психосанаториума вие ще познаете най-висшето благо за съвременния човек — смеха. За тая цел ще ви назначим за главен инспектор на интерпланетарните циркове и вариетета. Нима не сте доволен?
Мрачният мъж не каза нищо. Той си бе възвърнал чувството за реалност. Бе се примирил с перспективата да усвои смеха като понятие и да го използува в личната си практика.
— Отлично — каза председателят. — Дотук беше все пак лесно. Всяко завръщане на звездолети от Космоса ни поднася подобни казуси. Най-голямо затруднение ни причини обаче гражданинът, който няма какво да каже.
— Боже мой! — пошепна пълничкият човек. — Нима аз? Та аз през цялото време на пътешествието нищо не съм направил, нищо не съм казал…
— Точно тъй — каза председателят. — Вие нищо не сте казали, ако не се смятат утвърдителните възклицания. Нищо не сте направили, ако не се смятат усмивките и кимането. Тоест направили сте доста нещо.
Човекът, който нямаше какво да каже, изведнъж престана да кима. На някои от присъствуващите се стори, че дори не се е и усмихвал. Той просто бе зяпнал в устата на председателя.
— Вие поставихте на изпитание нашата задължителна хуманност — председателят страдалчески сви вежди и се стараеше да не поглежда към никого. — Комисията реши: да бъдете лишен от ДНК и РНК, тоест от хромозоми и гени.
— Но на „Паранойя“ нашият философ ни учеше, че такива работи не съществуват — изпъшка отчаяно човечецът.
— Тогава от какво се плашите? — засмя се председателят. — Ще ви лишим от нещо, което не съществува… — И продължи: — Комисията е изпълнена със съжаление и дълбока скръб, но вие не ще създадете поколение. Освен това, като допълнителна мярка предвижда се затварянето ви в клетка от електромагнитни пояси, скрепени с инфрачервени жички, непроницаема за каквито и да било изпарения или излъчвания. В тази клетка ще прекарате остатъка от своите двеста и петдесет години живот.
— Защо двеста и петдесет? — проплака човекът, който нямаше какво да каже. — На мен ми остават някакви си тридесет, тридесет и пет години.