— Уви! — рече тъжно председателят. — Ние не можем да откажем никому дълголетието, до което сме стигнали. Нашето разбиране за хуманност се покрива напълно с това на медиците, които открай време поддържат живота на човека, дори когато няма никакъв смисъл.
— Тогава изменете, моля ви, и моята схема, но не ме лишавайте…
— Невъзможно — въздъхна председателят. — Ще ви обясня защо. Въпреки че живеем в епохата на Управляемата наследственост, биохимиците още не са открили начин за въздействие върху ДНК и РНК, определящи доминантите на характери като вашия. Хромозомният ви апарат се отличава с невероятна гъвкавост и приспособимост към всяка химическа и социална среда, тоест практически не се поддава на изменение… Чрез изкуствено предизвикани мутации ние открихме способ за очовечаване на маймуните, превърнахме слона в главен помощник на роботите строители, прехвърлихме лъва, тигъра, риса и другите хищници в семейството на тревопасните. Все на същия принцип ние създадохме пълзящи птици и летящи охлюви. Виждате докъде сме стигнали… Що се отнася обаче до качествата на ДНК и РНК от вашия тип — тук науката е безсилна.
— Но… но когато „Паранойя“ напускаше Земята, моите качества се ценяха — промълви човекът, който нямаше какво да каже.
— Зная. Само че столетие по-късно възгледите по тоя въпрос са се изменили коренно. Оказало се, че кимането, съчетано с перманентна усмивка на сговорчивост и съгласие, е едно от най-застрашителните явления на живота. От една страна, то предизвиквало заболявания от паранойя — болест, донесла безброй нещастия на човешкия род. От друга страна, доминантата на кимането притежавала свойството да се разпространява с невероятна бързина и в огромни мащаби. По едно време съсловието на кимащите се размножило до такава степен, че и най-твърдите шии започнали механически да повтарят същите движения. Явила се опасност от застой и деградиране на цивилизацията. Тогава именно бил гласуван законът за обезхромозомяване и електромагнитна изолация, с който, уви, нашата Комисия е принудена да се съобрази.
— Това е жестоко — викна човекът, който нямаше какво да каже. — Протестирам!
Неговият гневен порив предизвика всеобщо учудване. Председателят го погледна с известен интерес.
— Хм, знаете ли… Вие изказахте неочаквано едно ваше лично мнение. Ще ви подложим на допълнителна експертиза. Може би дори ще обезпокоим заради вас телепсихоложката Ванга въпреки нейната чудовищна заетост.
Човекът, който нямаше какво да каже, не каза повече нищо. Това бе знак на съгласие. Председателят почака малко, после сви вежди особено строго и се обърна към Ганей:
— А сега да се занимаем с вас.
Ганей сепнато се взря в очите на председателя. До този върховен миг той се бе занимавал изключително с бележника си и не бе оценил цялата сериозност на положението. Решенията на Комисията, засягащи съдбата на неговите колеги от „Паранойя“, стигнаха до слуха му, без обаче да засегнат нито първата, нито втората му сигнална система, поради което той продължаваше да се усмихва блажено. Той се радваше на мисълта, че за двадесет години странствуване из Космоса тук, на Земята, са изминали цели две хиляди години.
Ала очите на председателя опровергаха неговия оптимизъм. Командира виновно гледаше излъсканите си ботуши; човекът, който нямаше какво да каже, но все пак беше казал нещо, въздъхна облекчено, защото му стана ясно, че наказанието на Ганей ще превиши неговото; мрачният философ, ръководен от същите съображения, се подмлади напълно и изправи гръбнак. Той бе готов дори да се откаже от своята философия, само и само да види с очите си нейното приложение в живота… С една дума всички се превърнаха в слух и внимание.
— С вас няма да се церемоним — каза председателят със съответния остър тон. — От показанията на вашите колеги пролича съвсем ясно, че вие представлявате от себе си конгломерат, да не кажа психическа амалгама, от забележителни пороци и в края на краищата сте се промъкнали на „Паранойя“, като сте се престорили много умело на астробиолог. Вие се явявате носител на всички несъвършенства от Епохата на неуправляемата наследственост, несъвършенства, които даже в тази несъвършена епоха са се смятали за съвършени несъвършенства. Последното обстоятелство е решаващо за решението на нашата Комисия.
— Какъв беден, жалък език — можа само да промълви Ганей.
Но това не му попречи да потрепере с цялото си тяло. Наистина треперенето възбуждаше и възвисяваше неговия дух, но по същество си оставаше треперене.
— Да, това обстоятелство е решаващо и с това съображение ние сме длъжни да се съобразим — говореше председателят, без да обърне внимание на Ганеевата забележка. — Най-напред ваша е вината за провала на мисията на „Паранойя“; после — вие сте имали нахалството да наименувате КВ-Х-2745910 с нищо незначещото и твърде подозрително название „Хризантемата на Вероника“; сетне — вие сте благоволили да спасите от космоскука не само Майя, което все пак би било простимо, но и целия екипаж на „Паронойя“ и с това сте нарушили най-важния член от устава на тоя забележителен звездолет; по-нататък — въртели сте там непозволена любов и по такъв начин сте увеличили човечеството на нашата пренаселена Земя с един екземпляр; най-сетне — вие сте се изразили непочтително за нашето почтено кълбо и за уважаемите инфузории. Към това като веществени доказателства трябва да се прибавят вашият непростимо изправен гръбнак и вдървена шия въпреки продължителното пребиваване на „Паранойя“… Помислете и кажете сами — как би трябвало да постъпи с вас Комисията?