Вече споменахме, че трибуната беше кръгла и поставена точно в центъра на огромната зала. Председателят и двамата му помощници седяха гърбом един към друг. Подобно необичайно разположение на тричленката, както се разбра по-късно, имаше своите удобства. Така, вместо да се съвещават зад някоя папка, при нужда тримата просто опираха гърбовете си един о друг, затваряха очи и помълчаваха няколко секунди — това бе достатъчно, за да постигнат съгласие. Освен това, разпитваният имаше възможност да обикаля около тримата, кръговото движение улесняваше тока на мислите му, а, от друга страна, той можеше да се спре в която и да е точка на кръга. В такъв случай островърхият шлем преминаваше върху главата на съответния член на Комисията и разпитваният не губеше увереност, че говори тъкмо на председателя. По тази причина може би до края на заседанието и до самото произнасяне на съдбоносното решение космонавтите не успяха да установят кой всъщност беше председател на Комисията.
— И тъй — каза приветливо председателят. — Още веднъж — добре дошли на нашата добра млада Земя. Предполагам, че сте осведомени за целта на тази среща?
— Не съвсем — каза колебливо Командира.
— Позволете ми тогава две думи по въпроса… Доколкото се простират нашите сведения, иа звездолета ви е имало някои спорове и недоразумения. Те са възникнали между вас четиримата. Това показва, че звездолетът ви преди отлитането не е бил добре дезинфекциран и че сте избягнали задължителната ваксинация срещу съответния вирус.
— Говорите малко неясно — каза Командира.
— Ще разберете — каза председателят с усмивка. Той помисли един миг. — Възможно е във ваше време някои заболявания да не са били още установени… Не знам дали ви е известно, но в далечното минало въпросният вирус е причинил две атомни войни, а по-късно — още петдесет и три международни конфликта, разрешавани наистина по-скромно, с помощта на каменни брадви, стрели и копия. Това е забавило с едно-две хилядолетия възхода на нашата планета.
Четиримата мъже се спогледаха смаяни. Те не знаеха нищо за подобни събития. Думите на председателя звучаха като нелепа шега.
— Сами схващате защо съвременното човечество е толкова предпазливо по отношение на споменатия вирус — продължи председателят. — Естествено, сега срещу него се прилагат много по-радикални методи, отколкото имунизацията, която винаги е нещо преходно и несигурно… Дълг е прочее на нашата Комисия за психоантисептични решения да разглежда ВСИЧКИ и всякакви недоразумения, възникнали сред екипажите на космическите кораби, и да определя съответни мерки. Тази е целта на кашата среща… Кой ще говори пръв?
— Аз — каза Командира след известно мълчание.
— След него аз — каза мрачният човек с дългия нос.
— Може и аз — рече дребният чорлав младеж и кой знае защо се изчерви.
Само пълничкият повратлив мъж усмихнато кимаше ту към Командира, ту към председателя и не каза нищо. Председателят го изгледа с неподправен интерес:
— А вие?
— Аз… нямам какво да кажа — отвърна човекът.
— Нима? — учуди се председателят. — Защо тогава са ви включили в числото на спорещите?
— Аз мога да потвърдя това, което казват другите — прошепна човекът, който нямаше какво да каже. — За да им се повярва.
— За да им се повярва? — повтори изумен председателят. — Странно наистина…
Той опря гръб в гърбовете на двамата си колеги и затвори очи, сякаш се опитваше да си припомни нещо.
— Ах, да — засмя се той, когато краткото съвещание привърши. — Извинете, бях забравил за някои явления от Епохата на неуправляемата наследственост… А защо непрекъснато кимате и се усмихвате?
— Аз не мога да не се усмихвам — кимна човекът, който нямаше какво да каже. — Аз винаги съм се усмихвал. От самото си рождение. Затова и ме назначиха на „Паранойя“ като пръв помощник по въпросите на тишината. Но щом намирате, че не бива да присъствувам…
Човекът направи крачка към вратата. Председателят го спря:
— Моля, останете… Имате думата — обърна се той към Командира.
Командира свали фуражката си и я повъртя в ръце, сякаш искаше да почерпи от нея сили и разум. Върху кокардата й блестеше емблемата на една от древните академии на науките: брадато лице, заспало върху дебела разтворена книга. Командира замислено поглеждаше лъскавата емблема.