— Слушам ви — подсети го председателят. — Ако ви затруднява изборът на уводни слова, може да започнете направо с причината на вашите недоразумения.
Командира потърси в ума си най-краткия отговор.
— Причината? — каза той бавно. — Причината е пред вас. Ето я!
И с тържествен жест протегна десница към рошавия млад човек с неогладения панталон. Председателят впи поглед в младия човек, но онзи не забеляза това, понеже се бе загледал в светещите карти на звезди и галактики по купола и в същото време тършуваше нещо из джобовете си. Председателят поклати глава и се обърна отново към Командира:
— Жестът ви е много нагледен, но не твърде ясен. Обяснете се, моля.
Командира се окашля.
— Няма да засягам въпроси, които не интересуват уважаемата комисия — започна той. — Все пак, за да се разбере цялата величина на неприятностите, които трябваше да понесем, както и сериозността на нашето оплакване, трябва да напомня за огромната историческа важност на нашата експедиция… На звездолета „Паранойя“, който имах честта да възглавявам, бе поставена задачата да осъществи първия контакт с една извънземна цивилизация. По-точно ние трябваше да стигнем до Четвъртата планета на звездата Гама от съзвездието Кит. По наши сведения аборигените на тая планета не се отличаваха с достатъчно висок морал и въпреки големия си технически напредък бяха далеч от постиженията на истинската, т.е. на нашата цивилизация. Това ги заплашваше с непоправими беди. Имахме инструкции следователно да ги вземем под своето крило и да им предадем нашия опит.
— Разбирам — каза усмихнат председателят. — Вие не сте подозирали какво се е случило на Земята след вашето излитане. В смисъл на опит.
— Не разбирам — погледна го с искрено недоумение Командира. — Искам да кажа само, че изпълнението на нашата трудна и величествена задача изискваше от екипажа ни, от всички вкупом и от всеки поотделно пълна монолитност, върховно напрежение на силите. За нещастие подборът на хората ми излезе не особено сполучлив — въпреки помощта на характеролозите, кибертеленаблюдателите и другите кадрооценъчни механизми. Впрочем вие веднага можете да се убедите в това… Бихте ли се опитали да отгатнете възрастта ни, моята и на моите спътници от „Паранойя“?
Той наведе глава, за да блеснат по-ярко белите му коси. Председателят огледа останалите трима — те всички бяха на различни възрасти. Мрачният мъж бе прехвърлил шестдесетте; на човека, който нямаше какво да каже, можеше да се дадат най-много четиридесет; рошавият млад човек едва ли имаше повече от двадесет и пет-шест години.
— Е добре — каза председателят. — Мисля, че отгатнах.
— Е, добре — каза Командира с тъжна усмивка. — Когато „Паранойя“ напусна земната орбита, ние всички бяхме на една възраст.
— Как! — едва не подскочи председателят.
— Да. Ние всички бяхме двадесетгодишни.
Залата се потопи в гъста, непроницаема тишина. Тричленката за известно време се превърна в скулптурна група от три красиви мъжки статуи с класически профили. В очите на Командира, на неговия помощник по въпросите на тишината и на мрачния мъж пламтеше едва сдържана горест. Рошавият млад човек пребледня.
— Невероятно — каза най-сетне председателят. — И на какво се дължат тези печални различия между вас?
Командира кимна скръбно към рошавия и въздъхна:
— В тържествения миг, когато „Паранойя“ потрепера ст първите импулси на фотонния реактор, никой не подозираше какво представлява този човек. Тогава той се наричаше Ганей, както впрочем се нарича и сега, и минаваше за астробиолог… Ние твърде късно разбрахме грешката си.
— Нима той не изпълняваше своите функции? — рече строго председателят и хвърли поглед към Ганей, но онзи бе извадил един бележник и унесено драскаше нещо на последната му страница.
— Ох! — изпъшка Командира. — Функциите си той изпълняваше. Даже с изключително старание. Целият въпрос е как ги изпълняваше…
— А именно?
— Първият признак за безредие и опасност на звездолета се появи още преди да напуснем пределите на нашата планетна система. И то в образа на един щиглец.
— На един щиглец? — възкликна председателят.
— Да, на един истински, жив щиглец — рече някак обиден Командира, сякаш му бе гласувано недоверие. — Не знам дали си представяте какви затруднения може да причини едно такова дребничко наглед пернато на борда на един звездолет!
— Точно тъй — кимна енергично човекът, който нямаше какво да каже.
Командира обаче го изгледа накриво, без следа от благодарност, и продължи: