— Веднъж по времето, когато се готвехме вече да се откъснем от Слънчевата система, минах да проверя дежурствата по главните постове, а именно: реакторното преддверие, кухнята за пишезаместители и кабината за управление. В реакторното и в кухнята констатирах висока бдителност. Приближавам кабината за управление с намерението да надникна и там само за формалност, тоест без никакво съмнение, че всичко е в ред, когато внезапно дочувам някакви непонятни трели и писукания. Ай, дявол да го вземе, казвам си, дали пък не бълнувам? Какви ти пойни птици на нашия величествен кораб? Доколкото знам, такива не се предвиждат нито като жив, нито като мъртъв инвентар… Стоя и се ослушвам: не, не е бълнуване. Отварям вратата и какво да видя? Ганей!
— Чудно — забеляза председателят. — Как се е вмъкнал там?
— Не се е вмъкнал — възрази почтително Командира. — Той беше дежурен за една десета парсек тъкмо на тоя пост… Та какво да видя, както казах! Ганей, а на коленете на Ганей — един кафез. А в кафеза някаква малка писукаща птичка, която впоследствие според обясненията на същия Ганей се оказа най-обикновен земен щиглец!
— Щиглец на „Паранойя“ — изуми се председателят. — Възмутително!
— Същото чувство изпитах и аз — потвърди Командира. — Ганей така се бе захласнал във въпросните трели и писукания, че сам писукаше, тоест подсвиркваше с уста и даже подскачаше на стола, като се опитваше да подражава на своя пернат събеседник… Останах като гръмнат. Моят рефлекс обаче ми подсказа навреме да насоча поглед към телевидеоекрана. Спуснах се като луд нататък, занатисках ръчките и бутоните… Това именно е едно от най-силните преживявания в моя живот. Защо мислите? Защото индикаторите нервно сигнализираха за сгъстена материя на пътя на звездолета. Представете си! Ако бях закъснял само с една стотна от секундата, щяхме да се напъхаме и което е още по-страшно — да се заклещим безвъзврашо между Сатурн и неговия тайнствен пръстен… А Ганей даже не бе забелязал моето присъствие! Питам го няколко часа по-късно — отде е този щиглец на звездолета и защо той се опитва така глупаво да му подражава. На последния въпрос Ганей не можа да отговори, а на първия… Опита се да ме убеди, че взел щиглеца с цел да проучи измененията на неговите звукови ефекти в условията на Четвъртата планета.
— Похвално намерение — забеляза председателят, след като се посъветва със своите двама колеги.
— Да, но аз проверих самолично инвентарните списъци. Там щиглецът не фигурираше.
Председателят погледна изразително към Ганей.
— Хм — рече той. — Тази история много ми мирише на анархия, Ганей. Май че ще си имаме работа с вашия хромозомен апарат.
Космонавтите не разбраха нищо от репликата, но двамата колеги на председателя леко потръпнаха.
— Тази именно история, както благоволихте да се изразите, бе първият сигнал — продължи Командира, окуражен от съчувствието на комисията. — Вторият сигнал бяха очите на Майя.
— Момент — пресече го председателят.
Той опря плещи в гърбовете на двамата членове на Комисията и затвори очи. Когато ги отвори, в тях бликаше смях.
— Мисля, че ви разбирам — каза той. — По липса на по-съвършени уреди вие сте взели на звездолета онова древно изобретение… Ха-ха-ха!… Извинете. Имам пред вид оня статичен робот, който според някои източници е носил името Майя и е указвал посоката към голямото съкровище на инките… Вие сте използували робота, за да установите произхода на нередностите. Не е ли тъй?
— Уви, не — каза Командира. — Майя за съжаление не беше робот… Майя беше обикновена космотелеграфистка на звездолета ни. Предполагам, че сте я забелязали при посрещането.
— А! — оживи се председателят. — Не бе ли онази прелестна жена с руси коси, топирани във форма на купа сено?
— За жалост, не. Майя стоеше до нея, ако си спомняте. Майя притежава тъмни коси и истински живи очи. Толкова живи, че аз скоро съжалих, дето съм я приел на „Паранойя“… А русокосата бе лекарка на нашия кораб. Един много сполучлив женски робот.
Председателят не можа да скрие своето разочарование.
— Говорете по същество — каза той. — И тъй?
— И тъй — продължи Командира следващите два парсека Ганей възстанови доброто си поведение. Той предаде щиглеца на хранение в специалния склад за взривове и отровни химикали. Ключът от този склад се намираше винаги в джоба ми… Ганей вземаше проби от органичната среда на попътните планетни системи, обработваше този материал теоретически и докладваше в съвета. Бяхме възхитени от неговата ерудиция. Появи се даже мнение да го назначим за главен докладчик по космобиологичните проблеми. Но един ден по време на едно от нашите заседания се случи нещо невероятно…