Ганей се задъхваше. Председателят сви рамене.
— Странни съждения за един астробиолог.
— Нали — поде Командира. — Както ще се убедите сами, председателю, тези съждения не носят случаен характер… И тъй, ние кацнахме на КВ-Х-2745910 поради авария в левия отражател на реактора. Техниците се заловиха за работа, нашите учени — с необходимите изследвания за евентуално оползотворяване на планетата. В скоби казано, излезе, че тя е твърде бедна откъм ценни изкопаеми, да не говорим за съвършено невзрачния й химически състав… Ганей помоли да му дадем един от нашите вездеходолети, за да вземел биопроби от различните климатични пояси. Удовлетворихме молбата му. Планетата не бе голяма и ние изчислихме, че за обиколката й надлъж и нашир ще са нужни не повече от четиристотин земни часа.
— Абсолютно вярно — закима човекът, който нямаше какво да каже. — Аз сам изчислих това.
— За нещастие, и този път Ганей ни подведе — продължи Командира. — Определените му часове минаха, цифрата им се удвои. Ремонтът на „Паранойя“ отдавна ое завършен. Физиците, химиците, почволозите, математиците, философите и прочее персонал вече се шляеха без работа. А Ганей не се завръщаше. Опитите ни да се свържем с него по радиото не дадоха резултат. Трима от най-добрите ни пилоти облетяха планетата. Пуснахме и зонд-ракети, чувствителни към миризмата на човешкото тяло — от Ганей никаква следа… Нашето безпокойство прерасна в тревога. Някои, по-специално телеграфистката и лекарката, бяха обхванати от паника с признаци на хистерия… Тогава организирах три големи експедиции за издирването на Ганей. От научно гледище бе важно да се установят поне причините на неговата гибел. Аз лично възглавих една от експедициите. И какво, мислите, излезе от всичко това?
Тук Командира млъкна за миг. Тричленката буквално бе настръхнала от любопитство. Галактиките по небесните атласи на купола примигваха озадачено.
— Интересно, какво излезе? — попита председателят.
— Нищо — отвърна Командира с въздишка. — Дори повече от нищо… След дълги лутания петорката вездеходолети, които ръководех аз лично, се натъкна най-сетне на нашия астробиолог. Къде мислите? В една долчинка на тропическия пояс… Това стана съвършено случайно. Добре, че водачът на втория вездеходолет страдаше от колики, та се наложи да спрем точно на това място. Водачът се скри зад един храст. На неговия вик ние се втурнахме към храста и там именно намерихме Ганей. Той си седеше преспокойно, опрял гръб на един от ония безцветни дънери. Той се усмихваше и същевременно проливаше сълзи. Около него се белееха разпилени листове хартия. Пръстите му бяха изплескани с мастило, едно петно имаше и на носа му. Явни симптоми на непознато душевно заболяване… „Ганей — попитах го аз. — Какво правиш тук?“ „А?“ — рече Ганей. Аз повторих въпроса си. Тогава той като че излезе от своето вцепенение и пошепна: „Съзерцавам“. Направих знак на нашата лекарка да се приближи… „Какво съзерцаваш?“ — попитах го. „Околността“ — отвърна той със същата блажена усмивка и пак устреми поглед нанякъде. Проследих погледа му — този път той съзерцаваше лекарката… Заповядах да му се даде първа помощ. Вместо това лекарката се наведе и го разцелува. Пред всички ни.
— Чакайте, вие казахте, че тя е лекарка робот.
— Да, но това не й пречеше да проявява определен вкус и даже някои женски капризи… Що се отнася до Ганей, той бе много отслабнал, тъй че с големи усилия отвръщаше на целувките. Храната му бе стигнала само за петстотин часа. Когато го запитвахме по-късно как е оживял, той отвръщаше, че се бил хранил от пейзажа на планетата.
— Наистина ли, Ганей? — попита строго председателят.
Ганей се сви целият от срам, но потвърди. Той бе запазил редкия за епохата си навик да се изчервява. Командира продължи:
— Наредих да го пренесат на моя вездеходолет, понеже той бе сплескал своя в една от ония чудни, както ги нарече, скали… Той обаче оказа неочаквана съпротива. Разбрахме, че не желае да се качи на вездехода, ако не му предадем листовете хартия, за които споменах по-горе. Направихме го. Той се успокои. Веднага след завръщането си па „Паранойя“ напуснахме тази зловеща планета… Излишно е да ви казвам, че Ганей оздравя бързо под грижите на лекарката и не без помощта на космотелеграфистката. Щом стъпи на нозете си, поискахме да ни представи доклад за своите биоизследвания на КВ-Х-2745910. И едва тогава разбрахме причината за недостойното му поведение изобщо, както и пагубното влияние, което тази планета оказва върху хора с неустойчива психика.