Неговото име можеше да се чуе навсякъде, където се говореше английски. И навсякъде, където отидеше, го чествуваха, приветствуваха и превъзнасяха до небесата. Във всеки вестник се срещаха описания на прекрасния му дом, на прекрасните му изказвания и постъпки, на прекрасната му личност.
Шекспир сигурно не е бил и на половината така знаменит в своето време, както… в нашето.
Имах късмет, че още не беше заминал от града и когато ме въведоха в разкошно обзаведения му кабинет, той седеше срещу прозореца и пушеше следобедната си пура.
Предложи ми и на мен пура от същата кутия, а от неговите пури никой ке се отказва. Знам, че плаща по половин крона за парче и ги купува по сто наведнъж, затова взех една, запалих я и като седнах срещу него, му разказах какво ме измъчва.
Като свърших, той дълго мълча. Бях готов вече да помисля, че не ме е слушал, когато той, като гледаше през отворения прозорец — отвъд опушения град, там, където залязващото слънце сякаш открехваше наполовина небесната врата, — извади пурата от устата си и каза:
— Искаш ли да ти разкажа една истинска трогателна история? Тя е кратка, но доста тъжна.
Той говореше толкова сериозно, че всеки мой отговор щеше да бъде неуместен, затова замълчах.
— Това е история за човек, който загубил самия себе си — продължи той, като все още гледаше залеза, сякаш четеше там своя разказ, — за човек, който е стоял до собствения си смъртен одър, виждал е как умира сам от бавна смърт и е знаел, че умира завинаги.
Живяло някога едно бедно момче. То по нищо не приличало на другите деца. Обичало да скита само, да мисли и мечтае по цял ден. И не защото било мрачно или не обичало приятелите си, а защото някакъв вътрешен глас нашепвал на детското му сърце, че на него му предстои да научи по-сериозни уроци от другите деца. Сякаш невидима ръка го водела в усамотени места, където можело свободно да се отдава на своите размишления.
Дори сред шума и суетата на многолюдните улици то чувало тихи, но настойчиви гласове и те му говорели за работата, която ще му бъде поверена един ден, работа в името на бога, която се възлага на малцина. Говорели му, че ще помага на божите чада по земята да стават по-силни, по-честни и по-добри. И когато наоколо нямало никого, то простирало малките си ръце към небето и благодаряло на бога за големия дар, който му е обещан — да се труди честно в полза на хората. То се молело да бъде достойно за това доверие и в радостното очакване на бъдещата работа всички дребни житейски горчивини минавали край него като тресчици по течението на бърза река. И колкото повече растяло, толкова по-определено звучали гласовете, докато най-сетне то ясно видяло пред себе си своята работа, както пътникът от върха на хълма вижда пътечката към долината.
Минали години, момчето станало възрастен човек, който вече можел да започне да се труди.
Тогава дошъл злият демон и взел да го изкушава. Дошъл демонът, който е погубил мнозина, по-добри и от него, и ще погуби не един велик човек. Дошъл демонът на светския успех. И започнал демонът да шепне на ухото му гибелни думи, а, той го слушал.
— Каква полза ще имаш, като изказваш велики истини и благородни мисли? С какво светът ще ти заплати това? Нима най-великите учители и поети — хора, които са отдавали живота си за благото на човечеството, са получавали друга награда освен презрение, присмех и бедност? Погледни наоколо! Не са ли просешки възнагражденията на малцината честни труженици в сравнение с богатствата, които текат като река за ония, които играят под свирката на тълпата? Хората отдават почести на истинските певци едва след смъртта им — и то на тези, за които все още си спомнят, — а мислите, родени някога в техните умове, независимо дали се помнят създателите им, или не, се разливат на все по-широки и по-широки кръгове сред океана на човешкия живот. Каква полза обаче имат от всичко това те — умрелите от глад? Ти си талантлив, ти си гениален, ти можеш да спечелиш богатство, разкош, власт, мека постеля, изискана храна. Ти можеш да станеш велик в очите на тълпата, ти можеш да се прославиш и да слушаш за славата си със собствените си уши. Работи за тълпата и тя веднага ще ти плати. Заплатата от боговете се чака дълго.
И демонът го надвил — и той се изкушил.
И вместо да служи на бога, станал роб на хората. Пишел за тълпата онова, което й се харесвало, и тя му ръкопляскала и му хвърляла пари, а когато се навеждал да ги събира, той се усмихвал, свалял шапка и й казвал, че е щедра и великодушна.