Това бяха тежки времена за обикновените хора от Бък. Изоставен от своя крал и защитаван от съвсем малка и зле поддържана войска, народът остана без кормило в бурно море. Което не успяваха да плячкосат или унищожат пиратите, ограбваха го под формата на данъци хората на Ясен. По пътищата бродеха разбойници, защото когато честният човек не може да си изкарва прехраната, народът се разбунва. Дребните фермери се отказваха от надеждата да заживеят нормално и бягаха от крайбрежието, за да станат просяци и крадци, а жените им — проститутки в градовете във вътрешността. Търговията замря, защото корабите рядко се завръщаха.
Двамата със Сенч седяхме на пейката пред хижата и разговаряхме. Не приказвахме за важни неща, нито за съдбоносните събития от миналото. Не обсъждахме моето завръщане от гроба, нито настоящото политическо положение. Той говореше за нашите общи спомени, сякаш си идвах от дълго пътуване. Катерицата Слинк остаряваше — предната зима беше сковала крачетата й и дори настъпването на пролетта не я бе ободрило. Сенч се боеше, че няма да издържи до края на годината. Той най-после беше успял да изсуши листа от флаг, без да мухлясат, но бе установил, че сушената билка е съвсем слаба. И на двамата ни липсваха сладките на готвачката Сара. Сенч ме попита дали искам нещо от стаята си. Славен я бил претърсил и всичко било в безпорядък, но едва ли липсвало нещо. Попитах го дали си спомня гоблена с крал Мъдрост и Праотеца. Той отговори утвърдително, ала гобленът бил прекалено тежък, за да го влачи тук. Измъчено го погледнах и Сенч веднага омекна. Щял да намери някакъв начин.
Усмихнах се.
— Пошегувах се, Сенч. Този гоблен ми носеше само кошмари, когато бях малък. Не. В стаята ми няма нищо, което вече да има значение за мен.
Той ме погледна тъжно.
— Загърбваш целия си живот само с дрехите на гърба си и една обеца, така ли? И казваш, че не искаш да вземеш нищо. Това не ти ли се струва странно?
За миг се замислих. Мечът, който ми беше подарил Искрен. Сребърният пръстен на Руриск, който бях получил от крал Ейод. Една игла от лейди Грация. Гайдата на Търпение — надявах се, че си я е взела. Рисунките и документите ми. Кутията, която бях издялал, за да държа в нея отровите си. С Моли никога не си бяхме разменяли подаръци. Тя никога не би ми позволила да й подаря нещо и на мен не ми беше хрумвало да открадна панделка от косата й. Ако бях…
— Не. Най-добре е напълно да скъсам с миналото. Макар че ти забрави нещо. — Обърнах яката на грубата си риза, за да му покажа малкия рубин, инкрустиран в среброто. — Иглата, която ми даде Умен, за да ме обяви за свой. Още я пазя. — С нейна помощ Търпение беше закрепила савана ми.
— Все още съм изненадан, че стражата на Славен не те е обрала. Сигурно Осезанието има толкова лоша слава, че са се страхували от теб, макар и мъртъв.
Вдигнах ръка и докоснах счупения си нос.
— Не забелязах да изпитват страх от мен.
Сенч ми се усмихна криво.
— Безпокои те носът ти, нали? Според мен това придава на лицето ти повече характер.
Погледнах го с присвити очи — заради слънцето.
— Наистина ли?
— Не. Просто съм любезен. Всъщност не е чак толкова зле. Все едно някой се е опитал да го намести.
Потръпнах от мъчителния спомен.
— Не искам да мисля за това.
Лицето му внезапно помръкна от болка за мен. Извърнах очи, неспособен да понеса съжалението му. Спомените за побоите, на които ме бяха подложили, бяха по-поносими, когато се преструвах, че за тях не знае никой друг. Срамувах се от онова, което ми бе сторил Славен. Отпуснах главата си на затоплената от слънцето стена на хижата и дълбоко си поех дъх.
— Така. Какво става долу, където все още има живи хора?
Сенч се прокашля и прие промяната на темата.
— Какво знаеш всъщност?
— Почти нищо. Че Кетрикен и шутът са избягали. Че Търпение може да е получила вест от Кетрикен. Че Славен е бесен на крал Ейод и е прекъснал търговските връзки. Че Искрен е жив, но никой не е чувал нищо за него.
— Чакай, чакай! — Сенч се наведе напред. — Слухът за Кетрикен… спомняш си го от оная вечер, когато с Бърич разговаряхме за това.
Извърнах се.
— Също както ти може да си спомняш стар сън. С размити краски и разбъркани събития. Само че те чух да казваш нещо за това.