Искрен беше по-широкоплещест, но по-нисък от мен. Чичо ми имаше моите тъмни очи и косата на рода на Пророците, ала очите му бяха по-хлътнали от моите и рошавата му коса и брада бяха прошарени. Когато бях малък, той бе мускулест и як мъж, който размахваше меча, все едно че е писалка. Последните години го бяха съсипали. Искрен бе принуден да прекарва прекалено много време на закрито, докато използваше силата на Умението си, за да защитава крайбрежието ни от пиратите. Но въпреки че мускулите му бяха отслабнали, аурата на Умението му се бе засилила и накрая да стоиш пред него беше все едно да стоиш пред пламтящо огнище. В негово присъствие аз повече осъзнавах Умението му, отколкото тялото му. За да си припомня миризмата му, си представих мириса на цветните мастила, които използваше за картите си, както и на фин пергамент. И уханието на самодивско биле, което често се усещаше в дъха му.
— Искрен — тихо изрекох аз и усетих, че името отеква в мен, отскача от вътрешните ми стени.
Отворих очи. Не можех да се пресегна извън себе си, докато не свалях стените си. Нямаше полза да си представям Искрен, докато не отворех път на своето Умение и не оставех неговото да проникне в ума ми. Нямаше нищо сложно. Просто трябваше да се отпусна. Да гледам огъня и танцуващите искрици. Да престана да съм нащрек. Да забравя как Уил беше блъснал силата на Умението си в тази стена и едва не я бе разбил. Да забравя, че тази стена е единственото, което бе спасило ума ми, докато бяха измъчвали плътта ми. Да забравя онова влудяващо усещане за объркано време, което ми беше внушил Джъстин. Начинът, по който Гален бе обезобразил и осакатил моето Умение, нарушавайки правата си на главен учител, за да наложи властта си над ума ми.
Отново чух думите на своя принц, все едно че стоеше до мен. „Гален те е осакатил. Ти имаш стени, през които не съм в състояние да проникна, а аз съм силен. Ще трябва да се научиш да ги сваляш. Това е трудно.“ И тези думи ми бяха казани отдавна, преди нежеланото вмъкване на Джъстин, преди атаките на Уил. Горчиво се усмихнах. Дали знаеха, че са успели да ме лишат от Умението? Сигурно не се бяха замисляли за това. Някой някъде щеше да го отбележи. Някой ден някой умел крал можеше да се сети, че ако достатъчно тежко нараниш човек, притежаващ дарбата на Умението, можеш да го затвориш в самия него и да го обезсилиш.
Искрен никога не бе имал време да ме научи как да свалям тези стени. Странно, той беше намерил начин да ми покаже как да ги укрепвам, за да крия мислите си от него, когато не желая да ги споделям. Може би го бях усвоил прекалено добре. Зачудих се дали някога ще имам време да се отуча.
„Има време, няма време — предпазливо ме прекъсна Нощни очи. — Времето е нещо, което хората са създали, за да им трови живота. От мислите ти за него ми се завива свят. Защо изобщо вървиш по тези стари пътеки? Потърси нова, в края на която може да откриеш месо. Ако искаш да уловиш жертвата, трябва да я преследваш. И толкова. Не можеш да кажеш «Преследването отнема прекалено много време, а аз просто искам да ям. Преследването е началото на яденето.»“
„Ти не разбираш — отвърнах аз. — Денят има точно определен брой часове. И мога да го направя за точно определен брой дни.“
„Защо накъсваш живота си на части и им даваш имена? Часове, дни. Като заек. Ако убия заек, аз го изяждам. — Лениво презрително изсумтяване. — Когато убиеш заек, ти го нарязваш и го кръщаваш «кости», «месо», «козина» и «вътрешности». И затова никога не ти стига.“
„Тогава какво да правя, о, мъдри учителю?“
„Престани да хленчиш и просто го направи. За да мога да поспя.“
Той леко ме сръга с мисълта си, като с лакът в ребрата, когато сътрапезникът ти прекалено се е приближил до теб на пейката в кръчмата. Внезапно осъзнах, че през последните няколко седмици сме станали много близки. Бе имало време, когато го укорявах, че постоянно е в ума ми. Не бях искал неговата компания, когато бях с Моли, и се бях опитал да му обясня, че такива мигове трябва да са само мои. Сега сръгването му ми даде да разбера, че прекалено съм се приближил до него, както той до мен в детството си. Твърдо устоях на първия си импулс да се вкопча в Нощни очи. Вместо това се отпуснах на стола и се загледах в огъня.