Затворих очи. Бях уморен, почти умирах от изнемога. И Искрен ме бе предупредил да не използвам Умението повече, отколкото се налага. Ала нямаше да ми навреди, ако се опитах да зърна Моли. Само да я видя, да се уверя, че е добре… Може би дори нямаше да успея. Но какво щеше да ми стане, ако опитах, само за миг?
Трябваше да е лесно. Спомнях си всичко за нея. Толкова често бях вдишвал мириса й, съставен от билките, с които ароматизираше своите свещи, и топлината на сладката й кожа. Познавах всеки нюанс на гласа й, дълбокия й смях. Можех да си представя точното очертание на брадичката й и как я вирваше, когато ми се сърдеше. Лъскавата й гъста кестенява коса и живите й тъмни очи. Имаше навик да обхваща лицето ми с длани и здраво да ме държи, докато ме целува… Вдигнах ръка към лицето си. Искаше ми се да открия там нейните пръсти, да ги стисна завинаги. Вместо това напипах белега от шева. В очите ми запариха глупави сълзи. Запремигвах, за да ги прогоня и за миг пламъците на огъня заплуваха пред очите ми. Бях уморен. Прекалено уморен, за да търся Моли с Умението. Трябваше да поспя. Помъчих се да се откъсна от тези прекалено човешки чувства. Ала когато реших отново да стана човек, бях избрал тъкмо този път. Може би щеше да е по-разумно да съм вълк. Животните не изпитваха такива чувства.
Един вълк вдигна муцуна и зави към небето, пронизвайки нощта със своята самота и отчаяние.
(обратно)4 Крайречният път
Крайбрежието на Бък, най-старото от Шестте херцогства, се простира на юг от Хайдоунс към устието на река Бък и залива Бък. Островът на Еленовия рог е част от херцогството. Богатството на Бък има два основни източника: богатите на риба води, на които винаги са се радвали обитателите на крайбрежието, и водната търговия, която се основава на снабдяването на Островните херцогства с всичко необходимо по река Бък. Тя е широка и през пролетта често залива бъкските низини. Течението й е толкова бързо, че в средата никога не замръзва, освен през четирите най-сурови зими в историята на херцогството. По реката не пътуват само бъкски стоки, но и от Рипон и Шоукс, да не споменаваме за по-луксозните продукти от Халкидските държави и Бинград. Реката носи всичко, което предлагат Вътрешните херцогства, както и фините кожи и кехлибар от Планинското кралство.
Събудих се, когато Нощни очи докосна бузата ми със студения си нос. Дори тогава не се сепнах, а внезапно разбрах къде се намирам. Главата ми се пръскаше, чувствах лицето си изтръпнало. Когато се надигнах и седнах на пода, празната бутилка бъзово вино се изтърколи настрани.
„Спиш прекалено дълбоко. Болен ли си?“
„Не. Просто глупав.“
„Преди не съм забелязвал това да те кара да спиш дълбоко.“
Той отново ме смушка с муцуна и аз го отблъснах. Стиснах клепачи за миг, после отворих очи. Не ми помогна. Хвърлих няколко съчки върху жарта от снощния огън.
— Сутрин ли е — сънено попитах на глас.
„Светлината тъкмо започва да се променя. Трябва да отидем при зайчите дупки.“
„Ти върви. Аз не съм гладен.“
„Добре.“ — Нощни очи се отдалечи към вратата, после спря.
„Мисля, че сънят на закрито не ти се отразява добре.“ И изчезна като сивкава сянка. Бавно се отпуснах по гръб и затворих очи. Щях да поспя още съвсем мъничко.
Когато отново се събудих, през отворената врата струяха снопове слънчеви лъчи. Бързата проверка с Осезанието ми показа един нахранен вълк, дремещ под шарената сянка между два големи корена на стар дъб. Нощни очи нямаше какво да прави в такива ясни слънчеви дни. Този път бях съгласен с него, но се насилих да си върна вчерашната решимост. Започнах да разтребвам. После ми хрумна, че може би никога вече няма да видя тази хижа. Въпреки това навикът ме накара да доизмета. Изгребах пепелта от огнището и донесох наръч съчки. Ако някой минеше оттук и имаше нужда от подслон, щеше да завари всичко както трябва. Събрах изсъхналите си дрехи и наредих на масата всичко, което щях да взема със себе си. Оказа се смешно малко, ако човек мислеше за онова, което съм притежавал. Но аз щях да го нося на гърба си и ми се струваше предостатъчно. Слязох при потока да утоля жаждата си и да се измия, преди да се опитам да опаковам багажа си.
На връщане се запитах дали Нощни очи ще негодува, че ще пътуваме през деня. Кой знае как бях изпуснал втория си панталон на прага. Наведох се и го вдигнах, влязох и го хвърлих на масата. И внезапно разбрах, че не съм сам.