Искрен. Потреперих от студ. Отблъснах студа. Той се върна и аз го отблъснах докрай. След малко дълбоко си поех дъх.
— Тогава само водата, а — попита Сенч и разбрах, че са разговаряли, но аз не съм ги слушал.
Бърич сви рамене.
— Давай. Нищо няма да му стане. Преди провиждаше ли неща във вода?
— Никога не съм го карал да опита. Винаги съм подозирал, че го може. Той притежава Осезанието и Умението. Защо да не може да провижда?
— Възможността не означава непременно способност.
Известно време двамата се гледаха. Накрая Сенч сви рамене и каза малко сковано:
— Може би моят занаят не ми позволява скрупулите на съвестта, като твоя.
— Моля за извинение — навъсено отвърна Бърич. Всички служихме на своя крал, както ни диктуваха способностите.
Сенч кимна. И се усмихна.
После вдигна всичко от масата, освен паницата с вода и няколко свещи.
— Ела тук — тихо ми нареди той и аз отидох при масата. Сенч ме настани на своя стол и постави паницата пред мен. — Погледни във водата. Кажи ми какво виждаш.
Виждах водата. И паницата. Виждах синьото й дъно. Нито един от двата отговора не го задоволи. Постоянно ме караше пак да се вглеждам, но аз продължавах да виждам същото. Той на няколко пъти премести свещите, като всеки път ми казваше да погледна отново. Накрая се обърна към Бърич.
— Е, поне вече отвръща, когато му говориш.
Бърич кимна, но изглеждаше обезсърчен.
— Да. Може би след време.
Разбрах, че са свършили с мен, и си отдъхнах.
Сенч попита дали може да пренощува при нас. Бърич се съгласи. После отиде и донесе брендито. Напълни две чаши. Сенч придърпа моя стол до масата и седна. Аз чаках, ала двамата отново заговориха помежду си.
— Ами аз — попитах ги накрая.
Те замълчаха и ме погледнаха.
— Какво ти — рече Бърич.
— За мен няма ли бренди?
— Искаш ли — предпазливо попита Бърич. — Мислех, че не ти харесва.
— Не ми харесва. Никога не ми е харесвало. — За миг се замислих. — Обаче беше евтино.
Бърич ме зяпна. Сенч леко се усмихна и се загледа в дланите си. После Бърич взе още една чаша и ми наля. Известно време седяха и ме наблюдаваха, но аз не направих нищо. Накрая пак се разприказваха. Отпих от брендито. То опари устата и носа ми, но затопли вътрешностите ми. Знаех, че не искам повече. После реших, че може би искам. Отново отпих. Беше си също толкова неприятно. Като нещо, което насила щеше да ми даде против кашлица Търпение. Не. Прогоних и тази мисъл. Оставих чашата.
Бърич не ме погледна. Продължаваше да говори със Сенч.
— Когато си на лов за елени, често можеш да се приближиш до тях, като се преструваш, че не ги виждаш. Те остават на мястото си, наблюдават те и не помръдват дори копито, стига да не гледаш право към тях. — Той взе бутилката и наля още бренди в чашата ми. Миризмата му ме накара да изсумтя. Стори ми се, че усещам нещо да се движи. Мисъл в главата ми. Потърсих моя вълк.
„Нощни очи?“
„Братко? Аз спя, Променящи се. Още не е добро време за лов.“
Бърич ме изгледа гневно. Спрях.
Знаех, че не искам повече бренди. Но някой друг мислеше, че искам. Някой ме накара да взема чашата и просто да я подържа. Разклатих я в ръката си. Искрен клатеше виното в чашата си и се взираше в него. Вперих очи в тъмната чаша.
„Фиц.“
Оставих чашата. Станах и закрачих из стаята. Исках да изляза, но Бърич не ме пускаше сам. Още повече пък нощем. Затова пообикалях и накрая се върнах при стола си. Седнах. Чашата още беше там. След малко я вдигнах, просто за да прогоня усещането, че искам да я вдигна. Но щом я хванах, той я промени. Накара ме да си мисля, че ще я изпия. Че ще стопли стомаха ми. Просто бързо да я изпия и вкусът няма да се задържи много, само топлото, приятно усещане в корема ми.
Знаех какво прави. Започвах да се ядосвам.
„Тогава само още една глътчица. — Шепнешком. — Просто за да ти помогне да се отпуснеш, Фиц. Огънят е толкова топъл, ти се нахрани. Бърич ще те пази. Сенч също е тук. Няма нужда постоянно да си нащрек. Само още една глътчица. Още една глътка.“
„Няма.“
„Една глътчица, само за да си навлажниш устата.“
Отпих, за да го накарам да престане да ме кара да искам. Но той не престана, затова отпих още една глътка. Напълних си устата и преглътнах. Ставаше все по-трудно да устоявам. Той ме изтощаваше. И Бърич продължаваше да пълни чашата ми.
„Фиц. Кажи: «Искрен е жив». Само това. Кажи го.“
„Няма.“
„Не ти ли харесва? Брендито приятно загрява стомаха ти. Пийни си още.“