Лари Нивън
Тронът
На Робърт Хайнлайн
ПРОЛОГ
КАРТАТА НА ВРЪХ СЕЙНТ ХЕЛЪНС
1733 г. от н.е. — Падането на градовете. (Управляващите в този момент кукловоди от експериментаторската фракция разпространяват по Пръстенов свят бацил, унищожаващ свръхпроводниците.)
2851 г. от н.е. — Първият контакт: „Лъжецът“ катастрофира на Пръстенов свят.
2878 г. от н.е. — „Гореща игла на дознанието“ излита от Каньон.
2880 г. от н.е. — „Гореща игла на дознанието“ достига до Пръстенов свят.
2881 г. от н.е. — Стабилността на Пръстенов свят е възстановена.
2882 г. от н.е.
Най-задния танцуваше.
И те танцуваха навсякъде, докъдето стигаше погледът, под плоското огледало, в каквото се бе превърнал таванът. Десетки хиляди от себеподобните му очертаваха с движенията си стегнати спирали, свалили едната си глава и вдигнали другата, за да не губят чувство за ориентация Потракването на копитата им се вплиташе в музиката досущ като стотици хиляди кастанети.
Ритник пред целта, ритник встрани, отклони се. Едното око следи партньора срещу теб. И при това движение, и при следващото никога не поглеждай към стената, зад която са Невестите. От милиони години състезателният танц и други, извънредно разнообразни социални взаимодействия определяха кой ще има потомство и кой — не.
А зад илюзията на танца се издигаше илюзията на прозорец, далечен и огромен. Изгледът към „Скритият Патриарх“ разсейваше Най-задния, но беше насъщно напомняне за рисковете, макар и пречка в танца. Протегни шия, поклони се…
Другите трикраки танцьори, огромната площадка и таванът над нея бяха извлечени от паметта на компютрите в „Гореща игла на дознанието“. Танцът поддържаше уменията, реакциите, здравето на Най-задния. Изминалата година беше за него време на покой, възстановяване и размисъл. Но условията все пак можеха да се променят всеки миг.
Преди една земна година, половин древна година в света на кукловодите, четиридесет завъртания на Пръстеновия свят… Най-задния и съществата от други раси, които бе заробил, откриха закотвен под Картата на Марс океански кораб, дълъг цяла миля. Онези го нарекоха „Скритият Патриарх“ и отплаваха с него, оставяйки Най-задния тук. Сега екранът, натрапващ присъствието си и в танца на кукловода, му показваше в реално време картината от мрежовото око в предната наблюдателница на кораба.
И гледката беше далеч по-истинска от танцьорите.
Виждаше в едър план Луис Ву и Кхмий, които се излежаваха. Разбунтувалите се слуги на Най-задния му се струваха поизхабени. Неговите медицински програми бяха им възвърнали младостта и здравето преди малко повече от две години. Да, двамата все още бяха млади и здрави, но отпускането и леността не им се отразяваха добре.
Ритник назад, докосване на копитата. Завъртане на място, езиците се допират за миг.
Над Големия океан се стелеше море от мъгла. Раздърпана от вятъра, тя се носеше на ивици край страховития кораб. А по брега се трупаше като надигаща се вълна. Само високата почти двеста метра наблюдателница стърчеше над мъглата. Далеч навътре в сушата планини пронизваха мътилката — почти черни, но с искрящи върхове.
„Скритият Патриарх“ бе достигнал целта си. Най-задния щеше да загуби възможността за наблюдение на бившите си спътници.
Мрежовото око му предаваше и гласовете им.
— Съвсем сигурен съм — обясняваше Луис Ву, — че това е връх Хууд, а онзи там е Рейниър. За третия не знам, но щеше да прилича на Сейнт Хелънс, ако оригиналът му на Земята не си бе пръснал горната част на парчета преди около хиляда години.
— Е, да — промърмори Кхмий, — на Пръстенов свят планините не експлодират, освен ако ги цапардосаш с метеорит.
— Точно това исках да кажа. Мисля, че след най-много десет часа ще сме при картата на залива Сан Франциско. А с тези вълни и ветрове в Големия океан се нуждаеш от вдаден навътре залив, за да слезеш безопасно на сушата. Оттам можеш да започнеш завоеванията си, ако нямаш нищо против да се набиеш в очи веднага.
— Харесва ми да се набивам в очи.
Кзинтът стана и се протегна, ноктите му изскочиха от пръстите. Осем стъпки козина, завършваща с остриета — кошмарно видение. Най-задния си напомни, че все пак вижда холограма. Кхмий и „Скритият Патриарх“ бяха на триста хиляди мили от неговия кораб, заровен в Картата на Марс.
Завърти се, предните крака се плъзгат вляво. Не си отвличай вниманието.
Кзинтът пак се отпусна на палубата.
— Знаеш ли, този кораб е белязан от съдбата. Построен е за нахлуване в Картата на Земята. Тила си го е присвоила, след като се е превърнала в пазителка, за да стигне с него до Картата на Марс и да превземе Ремонтния център. А сега „Скритият Патриарх“ се завръща за нашествие…