Покрай Хайми и Макгъвърн имах за помощници двама руси красавци, които често идваха да вечерят с нас. И освен това O'Mapa, стар мой приятел, който тъкмо се бе върнал от Филипините и когото направих мой главен помощник. А също така и Стив Ромеро, бик от изложба, когото държах в случай, че се появят проблеми. И О'Рурк, детективът на компанията, който ми докладваше в края на деня, когато започваше работа. И накрая добавих още един човек към нашия колектив – Кронски, млад студент по медицина, който проявяваше диаболичен интерес към всички патологични случаи, каквито ние имахме в изобилие. Бяхме весела шайка, обединени от общото си желание да преебаваме компанията на всяка цена. И докато преебавахме компанията, ебяхме наред, каквото можехме да докопаме, с изключение на О'Рурк, тъй като той трябваше да се държи на положение, пък и имаше проблеми с простатата и бе загубил всякакъв интерес към ебането. Но О'Рурк бе велик човек, истински благородник и невъобразимо щедър. Често ни канеше на вечеря след работа и когато бяхме в беда, ходехме при него.
Такова бе положението на "Сънсет плейс", след като се изтърколиха една-две години. Аз се бях срастнал с обществото, тънех в най-различни преживявания. Когато разумът ми бе трезв, си водех бележки, които някой ден мислех да използвам, ако ми се отдадеше шанс да запиша моите преживявания. Чаках миг свобода, за да си поема дъх. И тогава един ден случайно вицепрезидентът ме повика да ме мъмри заради някаква самоволна небрежност и изтърси нещо, което се запечата в паметта ми. Каза, че би искал да види някой да напише книга а ла Хорейшоу Олджър за куриерите. Намекна, че може би аз съм човекът, който трябва да стори това. Побеснях, виждайки какъв нещастник е, но същевременно бях въодушевен, защото отдавна исках да се отърва от всичко зова, като го напиша. Помислих си – жалък, дърт глупако, само почакай : да разкажа... Ще ти дам един Хорейшоу Олджър... само почакай! Като излязох от кабинета му, в главата ми вреше и кипеше. Пред очите ми беше армията мъже, жени и деца, минали през ръцете ми, виждах ги как плачат, просят, умоляват, хленчат, ругаят, плюят, карат се, заплашват. Виждах следите, които са оставили по магистралите, по пода на товарните влакове, родителите в дрипи, сандъчето за въглища празно, умивалникът препълнен, стените влажни, а между студените капки пот хлебарките пъплят като бесни. Виждах ги как куцат като уродливи джуджета, как се хвърлят по гръб в епилептичен бяс, устите им изкривени, по устните им проточени лиги, крайниците им сгърчени. Виждах как стените поддават и как чумата се излива като крилата течност, хората горе с тяхната желязна логика чакат всичко да утихне, чакат всичко да се скърпи, чакат самодоволно, удобно, захапали големи пури, вдигнали крака върху бюрото си и обясняват, че нещата временно не са наред. Виждах героя а ла Хорейшоу Олджър, мечтата на болна Америка, как се издига все по-нагоре и по-нагоре, първо куриер, после координатор, директор, шеф, после вицепрезидент, после президент, после финансов магнат, бирен барон, после господар на двете Америки, бог на парите, бог на боговете, пръстта на пръстта, нищожество горе в небесата, нула с деветдесет и седем десетични дроби по диаметралата. Лайнари, казах си аз, ще ви покажа картина на дванайсет малки мъже, нули без дроби, цифри, числа, дванайсет неунищожими червеи, които прояждат основите на вашата прогнила сграда. Ще ви дам един Хорейшоу Олджър, само че както ще изглежда след деня на Апокалипсиса, когато цялата воня и гадост бъде изчистена.
От цял свят те идваха при мен, за да им се помогне. Като се изключат туземците, едва ли имаше народонаселение, което да не е представено в тази армия. Като се изключат айнусите, маорите, папуасите, ведите, лапландците, зулусите, патагонците, игоротите, хотентотите, туарегите, като се изключат изчезналите тасманийци, изчезналите грималдийци, изчезналите атланти, имах представители от почти всяко народонаселение под слънцето. Освен това имах двама братя, които все още боготворяха слънцето, двама несторианци от Стария асирийски свят, двама малтийски близнаци от Малта и потомък на маите от Юкатан. Имах няколко от нашите мургави братя от Филипините и няколко етиопци от Абисиния. Имах хора от пампасите на Аржентина и изпаднали каубои от Монтана. Имах гърци, латвийци, поляци, хървати, словенци, чехи, испанци, уелсци, финландци, шведи, руснаци, датчани, мексиканци, пуерториканци, кубинци, уругвайци, бразилци, австралийци, перси, японци, китайци, явайци, египтяни, африканци от Златния бряг и от Брега на слоновата кост, индуси, арменци, турци, араби, немци, ирландци, англичани, канадци, много италианци и много евреи. Имаше само един французин, доколкото си спомням, и той издържа само няколко часа. Имах няколко индианци, предимно от племето чероки, но нямах тибетци и ескимоси. Виждах имена, които никога не бях допускал, че съществуват, писмености и почерци, вариращи от клинообразното писмо до сложната и изумително красива калиграфия на китайците. Чувах всякакви хора да молят за работа, хора, които са били египтолози, ботаници, хирурзи, миньори в златни мини, професори по източни езици и култури, музиканти, инженери, лекари, астрономи, антрополози, химици, математици, кметове на градове и губернатори на щати, надзиратели в затвори, кравари, дървари, моряци, пирати, докери, нитовачи, зъболекари, художници, скулптори, водопроводчици, архитекти, пласьори на наркотици, абортаджии, робовладелци на бели, водолази, коминочистачи, фермери, търговци на палта и костюми, трапери, пазачи на фарове, сутеньори, членове на градския съвет, сенатори – каквато професия има по тази проклета земя, и всички те на дъното, молят за работа, просят цигари, просят за билет за метрото, за шанс. Всемогъщи Боже, дай ми още един шанс! Срещнах и се запознах с хора, които бяха светци, ако на този свят изобщо има светци. Срещнах и разговарях с учени, алкохолизирани и неалкохолизиран. Изслушвах хора, които носеха божествения огън във вътрешностите и които можеха самия Всемогъщ Бог да убедят, че заслужават още един шанс, но не и вицепрезидента на Космкоковата телеграфопощенска компания. Седях закован на бюрото, обикалях света със скоростта на светлината и разбрах, че навсякъде е едно и също – глад, унижения, невежество, порок, алчност, изнудвания, ментарджилъци, мъчения, деспотизъм. Безчовечността на хората един към друг – веригите, хамута, оглавника, юздата, камшика, шпорите. Колкото по-високо положението, толкова по-лош човекът. Хората крачеха по улиците на Ню Йорк в това ужасяващо, изродено състояние – презрените, най-долните от долните вървяха като кокошки, като пингвини, като волове, като дресирани тюлени, като търпеливи магарета, като големи катъри, като обезумели горили, като малоумни маниаци, заръфали пусната им стръв – като валсуващи мишки, като морски свинчета, като катерици, като зайци, а много от тях бяха достойни да управляват света, да напишат най-великите книги, писани някога. Като си спомня някои от иранците, индусите, арабите, които познавах, като се замисля за характера, който проявяваха, за благородството, нежността, интелигентността и светостта им, плюя на белите завоеватели на света, плюя на деградиралите британци, на тъпите немци, на самодоволните, надути французи. Земята е едно чувствително същество, планета, изцяло просмукана от хора, жива планета, която се изразява несигурно и заеквайки. Тя не е домът на белите или на черните, или на жълтите, или на изчезналата синя раса, а дом на хората и всички хора са равни пред Бога и ще получат своя шанс, ако не сега, то след милион години. Дребните кафяви братя от Филипините може отново да процъфтят някой ден, а избитите индианци от Северна и Южна Америка някой ден може отново да оживеят и да препуснат през прерията, където сега се намират нашите градове, бълващи огън и мор. Чия е последната дума? Човекът! Земята е негова, защото той е земята, огънят ѝ, водата, въздухът, минералният и растителен свят, космическият ѝ дух, който е неунищожим, който е дух на всички планети, който се трансформира чрез него, чрез безкрайните знаци и символи, чрез безкрайните му проявления. Само почакайте, космококови телеграфопощенски лайна, вие, небесни демони, които чакате да бъде ремонтиран водопровода, чакайте, мръсни бели завоеватели, които омърсихте земята с вашите подковани копита, с вашите инструменти, вашите оръжия, вашите заразни микроби, чакайте, всички вие, които тънете в разкош и броите богатствата си, краят още не е дошъл. Последният човек ще каже своята дума, преди всичко да свърши. До последната съзнаваща молекула трябва да възтържествува справедливостта – и ще възтържествува! На