Познавах я съвсем добре, защото но едно време ѝ давах уроци, правех дяволски усилия, за да я накарам да приеме, че няма нормална путка и че едно добро ебане от време на време би ѝ доставило удоволствие. Разказвах ѝ безумни истории, която всъщност бяха леко преправени разкази за нейните собствени постъпки, и тя пак оставаше непреклонна. Един ден дори бях докарал нещата толкова далеч – връх на върховете – че тя ме остави да си вкарам пръста в нея. Бях сигурен, че работата е станала. Вярно бе суха и леко тясна, но аз отдадох това на нейната истеричност. Но представяш ли си да стигнеш с една пичка дотук и тогава тя да ти каже в лицето, като грубо дърпа надолу роклята си:
– Виждаш ли... нали ти казах... така съм устроена... ненормално!
– Не виждам нищо подобно – казах аз ядосано.
– Какво очакваш от мен да направя с теб, да използвам микроскоп?
– Това ми хареса – каза тя, като се направи на високомерна. – Хубав начин да говориш с мен!
– Много добре знаеш, че лъжеш – продължих аз. – Защо лъжеш така? Не мислиш ли, че е човешко да имаш путка и да я използваш от време на време? Да не искаш да се изсуши?
– Какъв език! – каза тя, като захапа долната си устна и почервеня като божур. – А винаги съм мислела, че си джентълмен.
– Ами, ти не си дама – отвърнах аз, – защото дори и една дама приема да се ебе от време на време и освен това дамите не молят джентълмени да пъхат пръсти в тях, за да се убедят, че са много тесни.
– Никога не съм те молила да ме докосваш. Никога не бих и помислила да те моля да ме пипаш, както и интимните ми части.
– А може би си си мислела, че ще ти сложа лекарство в ухото, така ли?
– В този момент те възприемах като доктор, само това мога да кажа – каза тя строго, опитвайки се да ме смрази.
– Добре – казах аз, решил да пробвам нещо почти безумно, – нека се престорим, че е било грешка, че нищо не се е случило, съвсем нищо. Познавам те прекалено добре, за да си помисля да те обиждам така. Не бих си и помислил да ти направя такова нещо, заклевам се. Просто се чудех дали си права за това, дето казваш, че може би си доста тясна. Знаеш ли, всичко стана така бързо, не мога да кажа какво усетих... Дори не мисля, че си пъхнах пръста. Сигурно просто съм я докоснал отстрани, само толкова. Седни тук на дивана... нека отново сме приятели.
Аз я придърпах към мен. Тя видимо омекваше и аз преметнах ръка през кръста ѝ, все едно да бъда още по-нежен в утешаването.
– Винаги ли е било така? – попитах невинно и едва не се разсмях, осъзнавайки що за идиотски въпрос съм задал. Главата ѝ клюмна кокетно, все едно бяхме засегнали невъобразима трагедия.
– Знаеш ли... може би ако седнеш в мен... – и аз нежно я качих в скута си, като същевременно деликатно сложих ръка под роклята ѝ и я поставих нежно върху коляното ѝ...
– Може би ако поседиш малко така, ще се почувстваш по-добре... ето, така е добре, просто се сгуши в мен... сега ти е по-добре, нали?
Тя не отговори, но не се и възпротиви. Просто се облегна изнемощяло и затвори очи. Постепенно, много нежно и леко аз местех ръката си нагоре по крака ѝ, като през цялото време ѝ говорех с нисък, успокоителен глас. Когато вкарах пръстите си в чатала ѝ и разтворих малките устнички, тя бе мокра като пачавра. Аз нежно я масажирах, като все по-широко я разтварях, като продължавах да поддържам телепатична линия, за това как жените понякога грешат относно себе си и как понякога си мислят, че са много тесни, когато те всъщност са си напълно нормални, и колкото повече продължавах, толкова по-мъзгава ставаше тя и повече се отваряше. Бях вкарал и петте си пръста вътре и имаше място за още, ако имах още пръсти. Имаше невероятна путка и бе добре изцедена, усещах. Погледнах, за да видя дали още държи очите си затворени. Устата ѝ бе отворена и дишаше тежко, но очите ѝ бяха здраво стиснати, като че ли се преструваше пред себе си, че всичко е било сън. Сега вече можех да действам по-грубо – никаква опасност за какъвто и да е протест. И може би от злоба, но аз ненужно я раздрусах, просто за да видя дали ще реагира. Тя бе безсилна и податлива като пухена възглавница и дори когато главата ѝ се удари в дървото на дивана, не показа и следа от раздразнение. Като че ли се бе анестезирала за безвъзмездно ебане. Свалих ѝ всичките дрехи и ги хвърлих на пода и след като я накарах да свърши на дивана, си го извадих, сложих я да легне на пода върху дрехите си и тогава отново си го вкарах и тя го захвана здраво със смукателния си клапан, който така умело управляваше, въпреки че външно бе като в кома.