, които все още боготворяха слънцето, двама несторианци от Стария асирийски свят, двама малтийски близнаци от Малта и потомък на маите от Юкатан. Имах няколко от нашите мургави братя от Филипините и няколко етиопци от Абисиния. Имах хора от пампасите на Аржентина и изпаднали каубои от Монтана. Имах гърци, латвийци, поляци, хървати, словенци, чехи, испанци, уелсци, финландци, шведи, руснаци, датчани, мексиканци, пуерториканци, кубинци, уругвайци, бразилци, австралийци, перси, японци, китайци, явайци, египтяни, африканци от Златния бряг и от Брега на слоновата кост, индуси, арменци, турци, араби, немци, ирландци, англичани, канадци, много италианци и много евреи. Имаше само един французин, доколкото си спомням, и той издържа само няколко часа. Имах няколко индианци, предимно от племето чероки, но нямах тибетци и ескимоси. Виждах имена, които никога не бях допускал, че съществуват, писмености и почерци, вариращи от клинообразното писмо до сложната и изумително красива калиграфия на китайците. Чувах всякакви хора да молят за работа, хора, които са били египтолози, ботаници, хирурзи, миньори в златни мини, професори по източни езици и култури, музиканти, инженери, лекари, астрономи, антрополози, химици, математици, кметове на градове и губернатори на щати, надзиратели в затвори, кравари, дървари, моряци, пирати, докери, нитовачи, зъболекари, художници, скулптори, водопроводчици, архитекти, пласьори на наркотици, абортаджии, робовладелци на бели, водолази, коминочистачи, фермери, търговци на палта и костюми, трапери, пазачи на фарове, сутеньори, членове на градския съвет, сенатори – каквато професия има по тази проклета земя, и всички те на дъното, молят за работа, просят цигари, просят за билет за метрото, за шанс. Всемогъщи Боже, дай ми още един шанс! Срещнах и се запознах с хора, които бяха светци, ако на този свят изобщо има светци. Срещнах и разговарях с учени, алкохолизирани и неалкохолизиран. Изслушвах хора, които носеха божествения огън във вътрешностите и които можеха самия Всемогъщ Бог да убедят, че заслужават още един шанс, но не и вицепрезидента на Космкоковата телеграфопощенска компания. Седях закован на бюрото, обикалях света със скоростта на светлината и разбрах, че навсякъде е едно и също – глад, унижения, невежество, порок, алчност, изнудвания, ментарджилъци, мъчения, деспотизъм. Безчовечността на хората един към друг – веригите, хамута, оглавника, юздата, камшика, шпорите. Колкото по-високо положението, толкова по-лош човекът. Хората крачеха по улиците на Ню Йорк в това ужасяващо, изродено състояние – презрените, най-долните от долните вървяха като кокошки, като пингвини, като волове, като дресирани тюлени, като търпеливи магарета, като големи катъри, като обезумели горили, като малоумни маниаци, заръфали пусната им стръв – като валсуващи мишки, като морски свинчета, като катерици, като зайци, а много от тях бяха достойни да управляват света, да напишат най-великите книги, писани някога. Като си спомня някои от иранците, индусите, арабите, които познавах, като се замисля за характера, който проявяваха, за благородството, нежността, интелигентността и светостта им, плюя на белите завоеватели на света, плюя на деградиралите британци, на тъпите немци, на самодоволните, надути французи. Земята е едно чувствително същество, планета, изцяло просмукана от хора, жива планета, която се изразява несигурно и заеквайки. Тя не е домът на белите или на черните, или на жълтите, или на изчезналата синя раса, а дом на хората и всички хора са равни пред Бога и ще получат своя шанс, ако не сега, то след милион години. Дребните кафяви братя от Филипините може отново да процъфтят някой ден, а избитите индианци от Северна и Южна Америка някой ден може отново да оживеят и да препуснат през прерията, където сега се намират нашите градове, бълващи огън и мор. Чия е последната дума? Човекът! Земята е негова, защото той е земята, огънят ѝ, водата, въздухът, минералният и растителен свят, космическият ѝ дух, който е неунищожим, който е дух на всички планети, който се трансформира чрез него, чрез безкрайните знаци и символи, чрез безкрайните му проявления. Само почакайте, космококови телеграфопощенски лайна, вие, небесни демони, които чакате да бъде ремонтиран водопровода, чакайте, мръсни бели завоеватели, които омърсихте земята с вашите подковани копита, с вашите инструменти, вашите оръжия, вашите заразни микроби, чакайте, всички вие, които тънете в разкош и броите богатствата си, краят още не е дошъл. Последният човек ще каже своята дума, преди всичко да свърши. До последната съзнаваща молекула трябва да възтържествува справедливостта – и ще възтържествува! На никой нищо няма да му се размине, а най-малко на космококовите лайна на Северна Америка.