Струва ми се странно, че музиката винаги е преминавала в секс. Нощем, ако излезех сам на разходка, бе сигурно, че ще забърша нещо – медицинска сестра, момиче, което излиза от танцувален клуб, продавачка, каквато и да е фуста. Ако излезех с приятеля ми Макгрегър с колата му – кръгче до плажа, както той казваше – към полунощ се озовавах седнал в непознат хол в някой странен квартал с момиче в скута, обикновено някоя, която хич не ми харесва, защото Макгрегър подбираше по-малко и от мен. Често, като седнех в колата му, казвах:
– Виж сега тази вечер никакви пички, нали?
А той казваше:
– Господи! Не, разбира се, знаеш ли как ми е писнало., просто ще се поразходим... Може би до Шийпсхед Бей, к'во ще кажеш?
Не сме изминали и миля, когато той спира до тротоара, ръчка ме с лакът и вика:
– Виж това парче – и сочи към момиче, което върви по тротоара.
– Господи, какъв крак! – или пък: – Какво ще кажеш да я поканим с нас? Може би ще изкопае някоя приятелка.
И преди да кажа и дума, той започва да ѝ маха и да дърдори обичайните си глупости, едно и също във всеки подобен случай. И девет от десет момичета идваха. И преди да сме карали много дълго, опипвайки я със свободната си ръка, той я пита дали няма някоя приятелка за компания. И ако тя се разфучеше, ако не ѝ харесваше да я опипват така, направо, той казваше:
– Добре, разкарай се тогава... Нямаме време да се занимаваме с такива като теб! – спираше и я изхвърляше от колата.
– Не може да се бъхтаме с такива пички, нали, Хенри? – Казва той и се киска тихо. Само почакай, обещавам ти нещо добро още тази вечер.
И ако му напомнех, че днеска почиваме, той казваше:
– Добре де, както искаш... Просто си мислех, че – ще ти е приятно – после спирачките изсвирваха и той вече говореше на някакъв копринен силует, изплувал от тъмнината. – Хей, сладур, к'во става... Разхождаш ли се?
И този път може би ще е нещо вълнуващо, възбудена малка кучка, която си няма друга работа, освен да си дигне полата и да ти се предложи. Може би ще се наложи да ѝ купи и нещо за пиене и просто ще спрем някъде край пътя и ще го направим един след друг, в колата. И ако бе празноглава кифла, каквито обикновено си бяха, нямаше дори да си направи труда да я закара до тях.
– Най-добре слез тук – той отваряше вратата и това бе всичко. Следващата му мисъл, разбира се, бе дали е чиста? Това го занимаваше по целия път обратно. – Господи, трябваше да сме по-внимателни – казваше той. – Не знаеш какво може да си лепнеш, като ги забърсваш така. От оная – помниш ли я, онази, дето я забърсахме в Драйв – ме сърби зверски. Може би е просто от нерви... Прекалено много мисля за това. Защо човек не може да седи само при една путка... Кажи ми, Хенри? Вземи Трикс, тя е свястно момиче, нали? И аз я харесвам, донякъде... Но... мамка му, няма смисъл да говорим за това. Знаеш ме, аз съм лакомия. Понякога положението е толкова тежко, че на път за някоя среща с жена, която искам да еба и всичко е наредено, както си карам, зървам крак, който пресича улицата, може би с крайчеца на окото и преди да знам какво става, тя вече е в колата и по дяволите онова другото момиче. Сигурно съм путкофреник... а, как мислиш? Не ми казвай – добавяше бързо. – Знам те к'во си копеле... ще ми кажеш най-лошото – а след кратко мълчание продължаваше: – Знаеш ли, ти си странен човек? Не съм те виждал да отказваш нещо, но някак не те е грижа. Понякога си мисля, че ти е все тая дали ще правиш нещо или не. Ти си постоянно копеле, почти си моногамен, бих казал. Как може да се задържаш толкова дълго с една жена, не мога да разбера? Не ти ли писва! Господи, винаги знам много добре какво ще кажат. Понякога ми се иде да кажа... а бе знаеш, да пусна пердето и да кажа: "Виж к'во, мойто момиче, не казвай нищо, просто го извади и си отвори широко краката".
Той весело се засмя.
– Представяш ли си изражението на лицето на Трикси, ако изтърся нещо такова? Знаеш ли, веднъж почти да го направя. Стоях с палто и с шапка. Тя се обиди! Не бе толкова против палтото, но шапката! Казах ѝ, че се страхувам да не настина от течението... разбира се, нямаше никакво течение. Истината е, че горях от нетърпение да се разкарам и мислех, че ако стоя с шапка, ще стане по-бързо. Вместо това останах цялата нощ при нея. Тя вдигна такъв скандал, че не можах да я усмиря... обаче това нищо не е. Веднъж бях с една пияна ирландска парантия и тя имаше разни странни идеи. Първо, никога не искаше на леглото... винаги върху масата. То не е лошо от време на време, но непрекъснато... направо те изтощава. И така една вечер, аз май бях малко подпийнал, ѝ викам, не, не става, пияна кучко, тази вечер идваш с мен в леглото. Искам истинско ебане – в легло. И представяш ли си, трябваше да споря с нея цял час, преди да я убедя да си легне в леглото с мен, и то само при условие, че няма да си свалям шапката. Можеш ли да си представиш как съм я клатил тази глупачка с шапка на главата? И то чисто гол! Питам я... "защо искаш да съм с шапка?" И знаеш ли к'во ми каза? Каза, че така изглеждало по-изискано. Можеш ли да си представиш к'во е в главата ѝ на тази пичка. Никога не ходех при нея трезвен, това първо. Трябваше да се понакъркам, да претръпна и да не ми пука, знаеш к'ъв ставам понякога...