– Знам един човек, който е прочистил доста от тях някъде в района на Аргон, каза, че били толкова жалки, че не би се изсрал дори отгоре им. Каза, че не изхабил и един куршум за тях, просто им разбил главите с приклада. Забравих сега името на този тип, обаче той каза, че доста от тях е видял през месеците, когато е бил там. Каза, че най-големият ташак в цялата работа било, когато пречукал своя майор. Не че имал специално нещо против него, просто не му харесвал мутрата. Дразнел го начинът, по който онзи давал заповеди. Повечето от убитите офицери били убити в гръб, каза той. Така им се пада, педерасти. Той бе обикновено момче от Норт Сайд. Мисля, че сега държи маса за билярд тук близо до Уолабаут маркет. Кротък тип, гледа собствената си работа. Но ако стане дума за войната, направо откача, казва, че ще извърши атентат срещу президента на Съединените щати, ако се опитат да започнат нова война. И ще го направи, помнете ни думата. А та какво исках да ви кажа за Платон? А, да...
Когато другите си тръгнеха, той внезапно щеше да засвири по друга струна.
– Ти не вярваш в подобни приказки, нали? – подхващаше той. Трябваше да призная, че е така. – Грешиш – продължаваше той. – Трябва да се държа с тези момчета, човек не знае кога ще имам нужда от тях. Ти действаш с презумпцията, че си свободен, независим! Държиш се, сякаш ги превъзхождаш. Ето тук много грешиш. Ами знаеш ли какво ще стане с теб след пет години или само след шест месеца? Може да си сляп, може да те сгази камион, може да влезеш в лудница. Не знаеш какво ще стане. Никой не знае. Може да си безпомощен като бебе...
– Е та к'во?
– Не мислиш ли, че ще е добре да имаш приятели, когато имаш нужда от тях? Ако си абсолютно безпомощен, ще се радваш да има някой, който да ти помогне да пресечеш улицата. Мислиш си, че тези момчета не струват нищо. Смяташ, че си хабя времето с тях. Обаче никога не знаеш какво може да направи някой за теб един ден. Никой не може да се оправя сам...
Той бе докачлив, като станаше въпрос за моята независимост. Ако ми се наложеше да му поискам малко кинти, бе ужасно щастлив. Това му даваше възможност да изнесе кратка проповед за приятелството.